След много успешни комедийни роли в киното, сред които тази на инфантилния и социално неадекватен Алън в „Последният ергенски запой“, Зак Галифианакис намери своето ново амплоа в телевизионния сериал на FX “Baskets”.
В първите няколко минути от първия епизод няма да можете да разберете какво точно гледате – комедия или драма? Или може би „драмедия“, идиотски термин, с който често описваме телевизионни или кино истории, които би трябвало да ни накарат да се смеем, но умишлено или често по случайност, просто ни натъжават и остават кисел вкус в устата ни.
Един от създателите на сериала е гениалният Луи Си Кей. Той предоставя на Галифианакис широко поле да разгърне безмерния си комедиен талант, като му възлага да изиграе образа на неуравновесения неудачник, и по стечение на обстоятелствата клоун, Чип Баскетс.
Когато срещаме Чип за първи път, той е в училище за клоуни в Париж. Там той се чувства отритнат, най-малкото, защото е изгубен в превода – не знае нито дума френски. Непохватен е и му липсва каквато и да е изтънченост. И да, дори в изискано и софистицирано училище за клоуни в Париж, свръх либералните французи могат завоалирано и снобски да дискриминират един некадърен американски кандидат палячо.
Разтроен, но мотивиран, Чип уведомява френското си гадже, че се връща в Америка и й предлага брак, за да може да замине с него. Тя недвусмислено му заявява, че е съгласна, само защото иска да го използва, за да получи зелена карта. Естествено, че той се съгласява. Чип напуска вибриращия от живот Париж и се връща в бозавата Калифорния, сред пейзаж от молове, мотели и паркинги. Годеницата му отказва да живее с него и за да я издържа той си намира работа като клоун в едно местно забутано родео. После пътен инцидент съдбоносно среща Чип с Марта, експерт в застрахователна компания, която се увлича по него и въпреки неговата резистентност, отказва да го остави на мира…
Въпреки странния си сюжет и оригиналния синкретичен подход към жанра на Луи Си Кей, „Baskets” всъщност е една конвенционална комедия. Към нея просто е подходено с артистични и необичайни изразни средства.
Някой критици казват, че този сериал е може би първото слапстик телевизионно шоу. Историята има драматичен двигател и това е Зак Галифианакис. Той може само с щракване на пръсти да премине от един чисто чарли чаплинов слапстик етюд в драматичен такъв.
Въпреки сериозните и мрачни обстоятелства в живота на героя, сериалът е пълен с много физическа комедия – нелепи падания, контузии от непохватност. Галифианакис казва, че по-този начин сериалът е по-близо до истинския живот, повече отколкото всички онези телевизионни сериали, които разчитат на бърз диалог, пълен с непосилен за сетивата брой шеги и остроумия.
Актьорът още описва „Baskets“ като сюрреалистично шоу, което се опитва да провокира съвсем истинските ни емоции, нещо като комедия с много драматични полутонове.
Единствената връзка, която пази Чип от икономически и психически разпад, е майка му - Кристин. Макар и загрижена и помагаща, тя също е образ далеч от стереотипите. Все пак е изиграна от мъж.
Чип има в живота си и брат близнак - Дейл. Арогантен, успешен предприемач, който не отдава никакво внимание на артистичните въжделения на брат си.
Марта Кели, която играе Марта, е приятел на Галифианакис от години. Тя е комик от Лос Анжелис, известна със сухия си и монотонен стил. Това е първата й голяма роля. Нейният образ е странен, но очарователен, тя е толкова обрана и емоционално отстранена, че често си задаваш въпроса – играе ли или си е просто такава. Така или иначе, комедийният баланс между Чип и Марта е съвършен.
Понякога има телевизионни сериали, в които мястото, където се развива действието, е драматургичен компонент. Такъв е случаят с Баскерфийлдс, Калифорния. Това не е просто място, а начин на мислене или по-точно начин на „безсмислене“. Място, където умират мечтите.
Цялото шоу е посветено именно на фантазията, на мечтите, на безумните цели, които си поставяме в живота и как те катастрофират в реалността. Пропадането на Чип от Париж в Баскерфийлдс е въплъщение на този сблъсък, на износването на мечтите, на сгромолясването в бездната на неосъществеността, безперспективността и летаргията.
Да, той има френска жена, но тя е с него по-сметка, от друга страна, неугледната Марта го обича, но той не се интересува от нея.
Всъщност шоуто далече не е толкова депресиращо, защото колкото и да дълбае в нелицеприятните недра човешката душа, Зак Галифианакис винаги прави това пътуване с неподправен хумор и чувството, че светът е голям и спасение дебне отвсякъде.
