Съвсем започнаха да се размиват границите между управляващите и терористичните групировки. Защото в един момент се оказва, че методите им на работа и комуникации доста си приличат. Вече дори не трепваме при поредната новина за уличени висши държавни служители в неофициални срещи с мафиотски лидери.
В разгара на скандала с подслушваните родни журналисти и политици, на големия екран излиза история, в която обикновени хора са принуждавани да изпълняват заповеди - под заплаха и против волята си. Новият филм на Д. Дж. Карузо (“Дистърбия” (2007), “Хазарт” (2005), “Крадец на животи” (2004) “Орлово око” не излиза от стила на сниманите от него екшън трилъри - със звездни имена, много динамика, специални ефекти и голям бюджет.
Разликата е в това, че тук звездата е изгряваща и се казва Шия Лебьоф (с ужасното за изписване на български име). Младежът, набрал скорост с “Дистърбия” и “Индиана Джоунс 4” се вписва идеално в ролята на симпатягата, който се оказва преследван от ФБР и непознат глас.
“Орлово око” е типичен холивудски екшън, тоест ще задоволи очакванията на феновете на жанра, няма да изненада реалистите и ще разочарова зрителите, които очакват нещо изключително. В него има напрежение, професионално преследване с коли (с Порше Кайен в близък план), хубава мама, сладурско дете, бомба в тромпет и мистериозен дамски тембър. От всяка сцена и каскада си личи почерка на Стивън Спилбърг, който наблюдава със зорко продуцентско око. Неговото име е гаранция за големия размах или истинската човешка драма на заглавията, под които се подписва. Добрата новина е, че 118-те минути екранно време не се усещат и накрая се чувствате удовлетворени от видянато (с изключение на скептиците), защото получавате това, за което сте дошли. А лошата - разочарованието от захаросания финал, който до последно се надяваме да не е толкова лепкаво сладък. Но уви, все пак да не забравяме, че сме в Холивуд, а не в Европа.
0 гласа