Как можем да се поучим от историята? Режисьорите Петра Еперлайн и Майкъл Тъкър търсят отговори, като черпят вдъхновение от издадения през 1978 г. бестселър „Бележки за Хитлер“ от Себастиан Хафнер. Заснет в девет страни, филмът изследва влиянието на Хитлер върху вълните на антисемитизъм в съвремието ни, върховенство на белите и използването на историята като оръжие. Провокативни размисли за това, защо разбирането на историята е по-важно от всякога, споделят историци и писатели като Мартин Еймис, Дебора Липстад и Сол Фридландър. С двамата автори на филма „Бележки за Хитлер“ разговаря Савина Петкова.
Ще започна с трите „защо“ на документалното кино. Защо това, защо сега и защо вие? Майкъл Тъкър: През 2015 година снимахме филм за ГДР, защото Петра е израсла в Източна Германия и направихме филма „Карл Маркс град“. Снимахме го в дебрите на бившия Изток, Дрезден, Кемниц. И тъкмо по това време се зароди ПЕГИДА, които са крайнодясното популистко движение тук. Започнаха масови демонстрации на привидно нормални хора по улиците срещу миграционната политика. И в хода на 2015-16 година се зароди АФД, Алтернатива за Германия, които са крайнодясната опозиционна партия. Това ни накара да се замислим какви точно са позициите на тези политици. В същото време видяхме и националистическите движения из цяла Европа и възхода на Тръмп в САЩ.
Петра Еперлайн: Не беше само възходът на този яростен национализъм. Хората не просто цитираха Хитлер и нацистите, те бяха истински почитатели, изповядваха тези идеи. Бях чела книгата „Бележки за Хитлер“ преди години и решихме, че трябва да направим нещо с нея, така че я ползвахме като основа за филма. Ето отговорите и на трите въпроса.
Майкъл Тъкър: Работата при Хитлер и фашизма е, че - Сюзан Зонтаг използва израза „пленителен фашизъм“ - лесно е да те омагьоса, наистина е пленителен и интересен. Има естетика, какво ли не, но в един момент трябва да спреш. Темата е много дълбока, безкрайна е. В един момент си обсебен от подробностите, не от действителността. Нашата крайна цел беше да отидем до Собибор в Полша, едно от местата за изтребление. Вероятно едно от най-малко известните. Над 200 000 души са избити в гората там и няма нищо, няма кадри, няма снимки, нищо… Сблъскваш се с факта, че тази част от миналото наистина е изтрита и, когато това поколение си отиде, няма да има памет за това. И какво става тогава? Искахме да се върнем към човешкия елемент: за какво всъщност става дума тук, а не просто да съзерцаваме визуалния материал. Голям импулс за създаването на филма беше въпросът защо в Германия, ако пуснеш телевизора, почти винаги има документален филм за нацистите и Хитлер, но около 25-30% от населението имат крайнодесни виждания. Това, изглежда, показва провал на документалистиката да покаже какво всъщност представлява фашизмът. Интересно, че споменавате именно Собибор. Преди две години имаше руски игрален филм сред руските претенденти за „Оскар“, наречен „Собибор“, и беше ужасно присвояване на историята, което беше възмутително. Много се радвам, че виждам хора, които ни връщат историята, както го правите вие. Замислих се и за Холивуд и ползването на холивудски кадри във филма ви. Вие се обръщате към една традиция, на която филмът ви се противопоставя. Смятате ли, че това е ролята на документалните филми - да заемат позиция относно съществуващи традиции в създаването на образи? Майкъл Тъкър: Запознахме се в средата на 90-те. Тъкмо беше излязъл „Списъкът на Шиндлер“, широко уважаван и харесван филм, който обаче показва изопачена версия на реалността и това е историята, която се преподава в училище. Учителката ще им пусне „Списъкът на Шиндлер“, ще го гледат, ще се развълнуват. Това не е най-полезната интерпретация на случилото се. Но ние го приемаме. Холивуд обича тези истории и затова гледаме филм след филм за Холокоста. Самият факт, че има жанр „филм за Холокоста“, дори жанр „филм за Холокоста с Оскар“, е малко плашещ.
Петра Еперлайн: Този тип филми, разбира се, имат своето място и е добре, че ги има, защото много хора въобще нямаше да са чували за това, ако не беше „Списъкът на Шиндлер“. Опасността обаче е, че това се приема като история, а то винаги е леко пренаписване на реално случилото се. И това е важно да се каже, да се обсъди и се знае.
Майкъл Тъкър: Има я и дискусията за Фейсбук и какво трябва да се цензурира, контролира или следи. И във филма имаме цитат от Марк Зукърбърг - „Не мисля, че хората наистина го мислят и затова не мисля, че е осъдително“. Йехуда Бауер, израелския историк, във филма отбелязва, че либералните хора не вярват, че някой може наистина да повярва на това. Но през последната година в Америка видяхме, че хората наистина вярват, вярват агресивно и са склонни да действат. Беше едва преди два месеца, но, гледайки щурма на Капитолия, си казахме: „Леле! Това е реален проблем, филмът е навременен и тази дискусия трябва да продължи докато тези движения бъдат смачкани“.
Петра Еперлайн: Важно е да взимаме насериозно това, което хората казват. Те наистина това мислят. И дори този безумен цитат на Тръмп, има го и във филма, когато казва: „Мога да застрелям някого на Пето авеню и поддръжниците ми пак ще ме подкрепят“. Доказа го! Може.
Гледайте филма ДНЕС – 18 март, от 19:00 часа в Културен център „G8”, както и в #онлайн платформата на София Филм Фест – online.siff.bg.
