„...Бъдете послушни. Ако не сте послушни, гледайте да не ви хванат!“ - Съвет на господин Съливан към двете си деца
Тийнейджърите открай време са най-благодарната, най-възторжената и най-вярната кинопублика. Затова тя заема особено място в туптящото сърце на холивудските продуценти, сценаристи и режисьори, които всячески се стараят да не оставят младежта да нехае.
На Бела бяха необходими четири филма, за да намери щастието си в обятията на вампира-вегетарианец Eдуард („Здрач“). По-късно, щафетата пое Катнис Евърдийн, която се задоволи със същото количество филми, за да се справи с диктатурата на макиавеличния президент Кориолану („Игрите на глада“). През миналата година на екрана се появиха юнаците от „Лабиринтът“ и „Дивергентите“, които обещават също успешно да се увенчаят с четири издания.
2016 започва с „Петата вълна“, който се намества удобно в свободното място в календарния репертоар за тийнейджъри и предлага динамична история за оцеляване в постапокалиптични условия, плахи любовни тръпки, много действие и немалко наблюдения и разсъждения за човешката природа. Извънземните завоеватели (споменавани като „Другите“) подлагат планетата ни на четири разрушителни вълни: електромагнитни смущения, чудовищни цунами, смъртоносна вирусна епидемия и индивидуално физическо елиминиране. Почти неспособни да се съпротивляват срещу ефикасността на бруталната сила, жителите на Земята значително намаляват. 16-годишната Кейси Съливан и Сами, нейното малко братче, оцеляват през всичките тези премеждия. Когато малчуганът е откаран във базов армейски лагер за военно обучение, неговата сестра се оказва сама, изправена пред петата вълна – тази, в която трябва да идентифицира кой от обкръжението й е извънземен, приел образа на земен жител. Нейната задача е да спаси Сами от лапите на военните, чиито помисли не са чисти.
Идентифицирането на „врага“ внася постоянно присъстващия елемент на напрежение, който напомня иконичните шпионско-разузнавачески персонажи от тийнейджърските години на моето поколение, които включват майор Деянов, капитан Клос и Исаев-Щирлиц. (нека по-младите читатели поприказват с родителите си за тези култови имена). Режисьорът Джей Блейксън се забавлява със зрителя като му поднася майсторски точно тази информация, която ще го насочи в погрешна посока, преди да го преориентира в екранната действителност. С присъщата за възрастта й наивност, главната героиня (очарователната Клоуи Грейс Мориц) е свидетел на пълно опустошение, хаос и отприщени примитивни инстинкти. Нещо повече, тя е субект на груба идеологическа обработка и манипулиране. В тази екстремна ситуация, единствените й отправни точки са базисните социални, семейни и лични морални стойности. „Петата вълна“ е своеобразен филм-предупреждение и поглед към това, което ни отличава от животинския свят. Историята е и размисъл за хуманността която остава, когато всичко „бутафорно“ изчезне. Без да изпада в назидателност, филмът е възхвала на човешката нравственост, на оптимизма, на дълга и лоялността. Няколко сцени са препратки към известни заглавия от непрекъснато нарастващото семейство на филми за оцеляване. Не без удоволствие се насладих и на епизодите, в които филмът придобива чисто пропаганден характер, в духа на класическите съветски киноплатна. Приемам тяхното присъствие на екрана като приятелско и съзаклятническо намигване между кинофенове.
Отвореният край на „Петата вълна“, в който „лошите“ се спасяват с хеликоптер, а „добрите“ претоплят канчетата със солдатската каша е отворена врата за ново издание на приключенията на Кейси. А дали ще има такова, ще определят публиката и боксофиса.
