Ето един екзистенциален въпрос: възможно ли е филм да бъде силен, стилен, а в същото време и порядъчно скучен? Отговорът е "да", зависи единствено от коя страна го погледнеш. "Пазителите" са точно такъв случай. И за да не бъда голословен и подобно твърдение да виси в безтегловност, нека го погледнем и от двете позиции.
Паралелна действителност, не толкова различна от нашата собствена, с тази разлика, че Студената война между двете суперсили - САЩ и Съветския съюз - вместо малко по малко да започне да затихва, продължава да нагнетява напрежение. И така светът на практика се изправя на ръба на Трета световна, при това ядрена, война. Очевидно не става дума за обичайната комикс-материя, въпреки наличието на супергерои като водещ фактор на сюжета. Резултатът, по пътя на естествената логика, е доста далеч от стереотипите за филм от този вид.
Да, злодеите са налице, но те са олицетворение на тромавата и изкривена политическа система, ограничения псевдопатриотизъм, военщината - все положения добре познати от не толкова далечното минало, а и настоящето, макар и размахът им да не е толкова голям. Посланията се разбират без особено затруднение, покрай все пак опростените способи, присъщи на комикса, нямаме кой знае какви метафори, алегории и други подобни сложни похвати на най-разните изкуства. Така че "Пазителите" е определено силен филм. Освен това и актуален, при това на една доста болезнена и неприятна тематика. А дали носи правилните послания - в общи линии да, макар и финалното да подлежи на сериозна дискусия, колкото и логични да са аргументите към него.
Стилен. Тук едва ли любителите на комикси ще спорят разпалено - изключително трудно е да се направи екранизация на такъв, да се разбира, че е подобна адаптация, и едновременно с това да е нетипична като резултат. Последният подобен опит може би беше "Sin City", макар че паралели между двата не могат да се направят. Силна игра, силни сцени, може би с едно-две изключения, смислено развитие на сюжета през по-голямата част от течението на филма - все неща не особено присъщи на комикс-лентата, но пък при тази правещи изключително добро впечатление. Със специалната добавка на изненадващо добре подбрания саундтрак, който е наистина витален елемент от "Пазители", реално допълвайки контекста, а не просто озвучавайки събитията на екрана.
На фона на всичко това звучи буквално като противоречие да го наречеш скучен, но за съжаление и този момент присъства, при това доста силно. Отпървом, лентата клони към три часа, а изключително малко филми съумяват да бъдат толкова дълги без да отегчат зрителя. Второ, това, което "Пазители" просто не е, е да бъде развлекателен. Как може една адаптация на комикс да не бъде развлекателна, при положение, че цялата индустрия е такава, чак до корена на наименованието си, ще се запитате - запитах се и аз, но видимо е възможно.
За съжаление. Няма го хумора, няма го лековатото и приятно настроение, няма дори екшън-сцените - или по-точно там, където въобще ги има, пак са навързани смислово с доста тежката основна линия. И, в крайна сметка, всъщност не че филмът сам по себе си е скучен, но успява да те подлъже. Няма начин да не подходиш с очакването за една приятна и поне отчасти забавна лента, нещо напълно нормално щом става дума за комикс - неизбежно е отново да го повторя - и като резултат усещането е все едно те шамаросват, а същевременно не си сигурен точно къде се намираш и какво гледаш.
В резюме, ако успеете да пристъпите без обичайните изисквания и без предразсъдъци към гледането на "Пазителите", или пък успеете да се адаптирате бързо, то вероятно ще останете очаровани - филмът притежава всички качества на една наистина много добра продукция. От друга страна, човек не може току-така да се отърси от тях, и шансът за разочарование също никак не е нисък.
1 гласа
добре са го направили