Начало »

Новини

Рецензии “Пазители на наследството” – развейте още знамена!

“Пазители на наследството” – развейте още знамена!

Рецензии
“Пазители на наследството” – развейте още знамена!

17.02.2014, 15:52 | Видяна: 2249 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

Изкуството не познава смъртта.
Оскар Уайлд

Тези, които очакват да видят в “Пазители на наследството” как Рамбо спасява от унищожаване платната на Рембранд ще останат разочаровани. Това заглавие не представя нова селекция на “Непобедимите” и не преразказва пореден вариант на приключенията на “Мръсната дузина” през Втората световна война.

Пазители на наследството

Любителите на киното ше открият по-скоро ретро-версия на приключенията на Дани Оушън и неговата група в спретнати униформи. Вездесъщият Джордж Клуни е попаднал на изключително интересен сюжет, който компенсира до голяма степен средноватото ниво на режисьорската му компетентност.

Вдъхновен от реални събития и личности, филмът напомня полузабравения факт, че през младите си години Адолф Хитлер е преминал през художествено училище, където е развил афинитет към изящните изкуства.

Когато в последните месеци на войната фюрерът вижда, че мегаломанският му проект за “райхсмузей” вероятно ще “позакъснее”, той издава заповед да се унищожат всички художествени творби, конфискувани от окупираните територии, за да не попаднат в ръцете на съюзниците.

Американски университетски професор създава, с благословията на генералния щаб, седемчленна експертна група за спасяване на шедьоврите експроприирани от Гестапо. Идеята му призовава под знамената куратори, реставратори, колекционери и преподаватели, за които изкуството е религия, смисъл на живота и източник на върховен екстаз.

Пазители на наследството

Филмът добавя нова любопитна страница от хилядите истории и съдби свързани с последната световна война. Авторите са предпочели да не се впускат в представянето на военни действия, в които главните герои сътворяват чудеса от храброст. Представянето на изуствоведите като “Гадни копилета” би било по-скоро комично (и генетично неоправдано), и би провалило всякаква надежда за контакт със зрителя. Клуни разумно се е въздържал от изкушението да ги превърне в командоси и остава верен на тяхната природа и интелектуална принадлежност.

Едва ли някой би приел насериозно екшън сцени с група чичковци, прекарващи времето си в музеи, аудитории и библиотеки. Предвид средната им възраст, интересите им към доброто похапване и по-скоро миролюбивия им нрав, от тях е трудно да се очаква да унищожат крупни противникови единици. Военните сцени, в техния класически вариант са оставени на заден план, войната тук е в друго измерение.

Но това не отдалечава “Пазители на наследството” от патриотичния патос, характерен за филмите за войната. Филмът на Клуни е пропаганден продукт. Ефектът е постигнат от контраста при представянето на “съветската заплаха” в лицето на не особено привлекателния образ на руската спецгрупа, която подобно на американските експерти се интересува от откраднатите шедьоври. И докато червеноармейците са в брутално търсене на контрибуции за понесени щети, отвъдокеанските бойци се грижат, подобно на Вилхелм Тел, за връщането на шедьоврите на бившите им собственици.

За романтично-героичния образ на групата американски изкуствоведи допринася и лайтмотивът на филма. От екрана, при различни поводи, героите на киноразказа задават въпроса за стойността на човешкия живот по отношение на шедьоврите на изкуството. И отговорите са различни, според обстоятелствата. В такъв смисъл, “Пазители на наследството” може да се приеме и като послание към зрителя и призив за размисъл.