Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Интервюта „Пъзел” – една мащабна продукция с душа

„Пъзел” – една мащабна продукция с душа
„Пъзел” – една мащабна продукция с душа
Cinefish.bg

Интервюта
„Пъзел” – една мащабна продукция с душа

10.09.2012, 18:41  |   Видяна: 2531  |   синефиш.бг  |   ИНТЕРВЮТА

Във филма на режисьора Ивайло Стайков има много различни елементи, които се напасват парче по парче като един истински пъзел. Но насред романтиката, екшънът, каскадите, драматичните обрати и хумористичните намигвания изпъква героят на Асен Блатечки, който не само би направил, но и прави всичко в името на любовта.

Изненадващо е да го видим в толкова романтична роля, във филм, който прилича на съвременна приказка, но Ивайло Стайков го вади от познатия ни типаж, а актьорът му се отблагодарява като прави силно и убедително изпълнение. „Пъзел” е режисьорски дебют в игралното кино за Стайков, но той има над 15-годишен опит в други „роли” в киното и в телевизионни продукции.

Вие сте сценарист, режисьор, продуцент и монтажист на филма. Не се ли носят трудно толкова дини под една мишница?

Ивайло Стайков: Филмът има монтажисти, но аз съм режисьор на монтажа. Иначе не бих настоявал да се занимавам с всички тези функции, особено на продуцент, но бяхме в изключително тежка финансова ситуация поради простата причина, че през 2008 г. Националният съвет за кино (НСК) взе скандално решение, което противоречи на няколко закона и нормативни акта, за орязване на сумата от 600 000 лв. от т.нар. дебютанти. На същото заседание се гласуваха да се разпределят за игрално кино 950 000 лв. 80% от гласувалите в съвета бяха пред финансова комисия, т.е. дадоха си по най-директния начин пари. През 2009 г. НСК вдигна сумата за кино на 1 300 000 лв. Отново някои от участниците в съвета не бяха минавали пред финансова комисия и си гласуваха парите за себе си. За съжаление тези порочни и престъпни практики продължават вече 20 години в т.нар. финансиращ орган на НФЦ.

Пъзел

Искам да кажа нещо и по въпроса за определението дебютант, което съществува само в България. Една голяма част от филмите, които върнаха хората в кината – като „Дзифт”, „Мисия Лондон”, „Шменти капели”, са на т.нар. дебютанти. Голяма част от имената, които влизат в категорията млади режисьори работим от порядъка на 10-15 години в реклами и различни телевизионни формати. Аз самият се занимавам с такива неща, включително и с различни функции в киното от 16 години. Бил съм режисьор и на реклами, и на клипове, и на предавания, и на реалити формати и на документалистика с игрални възстановки. Така че, някои от т.нар. дебютанти, когато все пак заснемат своя игрален филм, вече имат няколко стотин или хиляди зрители извън кината. А някои водещи се в медиите изтъкнати творци около НФЦ имат общо-взето за своите 4-5 филма по 3-4 хиляди зрители.

Никъде по света не се изучава отделно специалността кинорежисура. Навсякъде тя е обединена с телевизионна режисура. Защото правилата, по които се работи, независимо в какъв формат, дори и в реалитито, са еднакви. Макар зрителят да не го вижда, реалити форматът е много режисиран, особено що се отнася до създаването на ситуациите. В режисьорската работа има много психология, защото трябва да стигнеш до актьора на снимачната площадка или до обикновения човек в реалитито, да го провокираш, да извадиш определено състояние или реакция, което ти трябва. Всеки човек е като една планета – в него има всичко. Второто много важно качество, което трябва да притежава режисьорът, е усещането за темпо и за композиция.

Направих доста голямо отклонение, но исках да обясня защо ситуацията беше така рискова.

Но НФЦ все пак подкрепя филмът.

Ивайло Стайков: Да, през 2008 г. получихме 600 000 лв. от НФЦ за категория дебют. Въпросът е, че аз, в качеството си на продуцент, трябваше да поема риска, защото влязох без никаква резерва. Всеки бюджет трябва да има резерви. Този филм се финансира и от частни компании и ако един спонсор не си изпълни ангажимента, бюджетът увисва. Дъщеря ми е на 8 години, филмът – също и той е другото ми дете. Както за вашето дете вие, родителите, а не чужди хора, ще скочите, ако нещо стане, така и единственият, който можеше да поеме риска за филма, бях аз. И всъщност лошото се случи – не влязоха определени финанси и битката беше много тежка, защото знаете, че сме в ситуация на пълна стагнация. Иначе, ако имах нормално финансиране…

Какво ще рече нормално финансиране за страна като нашата, в която киното не е индустрия и не може да се самофинансира?

Ивайло Стайков: Може да се издържа, ако се спазва реално заложеното. Държавата финансира до 80 % от бюджета на филма формално, но неофициално много пъти това не се спазва и има филми, които използват 100 % държавни пари. За мен би било нормално ако има 1 млн. лв., защото все пак задължение на държавата е да осигурява 100 %. Продуцентът наистина има задължения да осигури средства – било с намирането на ко-продуценти. В нашия филм с техника и услуги участват 7-8 български компании. И именно по този начин ще изкристализира добрият продукт, защото ако имаш добър сценарий и успееш да убедиш частните компании, че ще се справиш с реализацията му, това значи, че ще успееш да акумулираш средства.

Пъзел

За всеки режисьор първият му игрален филм е изключително важен и затова обикновено дебютите разказват много лични истории. С какво вашата история е важна за вас?

Ивайло Стайков: Разбрал съм, че ако нещо не го чувствам, независимо за каква работа става дума, не ми се получава. За да се получи добър филм, режисьорът трябва първо да го заснеме в съзнанието си, преди да стъпи на снимачната площадка. Ако нещо не се прави с лично отношение, резултатът винаги се усеща. Историята в „Пъзел” за мен е важна, защото носи идеята, че станахме много добри професионалисти, нахитряхме, всичко ни се удава и т.н., само че забравихме да бъдем хора. И това е големият проблем – забравихме душата и човешкото в нас. В историята има много лични елементи, но като цяло аз от дете обичам да наблюдавам хората и да анализирам различни ситуации.

Искам да вмъкна нещо, което за мен е много важно – филмът носи една нормалност, истинските взаимоотношения, които ни липсват, но не искам да остане впечатление в зрителите, че става дума за типичен български филм от 1989 до 2007 г. за двама души в една стая, които се гледат около 90 мин. „Пъзел” има доста зрелищни елементи, динамичен екшън, хумор, той е мащабна продукция със сложни каскади, голям актьорски състав и масовки.

Какво кино харесвате като зрител?

Ивайло Стайков: „Професионалистът” с Жан-Пол Белмондо е един от любимите ми, филми с Челентано също са ми любими, „Белязаният” на Брайън де Палма, бокс офис хитове като „Гладиатор” на Ридли Скот, по-камерни френски или италиански филми. За мен един филм първо е предназначен за зрителя, а на зрителя трябва да се говори на понятен за него език. В много от нещата, които се правиха у нас след 1989 г. – без да коментирам силните филми на младата генерация имена като Камен Калев или Илиян Джевелеков, или на по-възрастни колеги като Иван Ничев с неговия „Пътуване към Йерусалим”, например, - от тези режисьори, които двайсет години усвояваха парите, не може да се разбере какво се случва на екрана. Сигурно и режисьорът не е наясно що за есенция е това, което показва. На мен лично ми приличат повече на материали, които са полезни за психиатрията, отколкото за великото изкуство.

Пъзел

Как събрахте актьорите?

Ивайло Стайков: Още през 2005 г., докато работехме по „Деца от восък” – Емил Топузов беше оператор, а аз изпълнявах асистент-режисьорски функции, имах идея да снимам с него. И актьорите – голяма част от тези, които сега виждате на екрана, ми бяха в съзнанието, докато историята се превръщаше в сценарий. От две години Асен Блатечки ми е в главата. Харесвам го и го намирам за много интересен актьор. Единственият му проблем е, че режисьорите го ползват само като типаж – мачо, затворник, убиец. В подобни роли драматургията не му позволява да направи някакви дълбоки роли, но усетих, че той има дълбочина, която може да разгърне. Самият Асен хареса много сценария и искаше да участва.

За партньорката му кастингът продължи 2 години – видях всякакви актриси, манекенки, певици, балерини. Накрая стигнахме до 60 имена. Последният кастинг направихме с Емо Топузов с подредено осветление и снимачна техника и видях, че Станимира Колева е човекът за тази роля. Тя има дълбочина и много верен рефлекс, макар че е модел, а не актриса. Това й е първата роля, но след нея я поканиха и за малка роля в „Стъклен дом”.

Вие сте син на режисьора Людмил Стайков. Как се расте с такъв човек наоколо, покрай филмите, които е заснел и повлияло ли е това на избора ви на професия?

Ивайло Стайков: На мен винаги ми е било интересно докато растях по снимачните площадки. С баща ми много се обичаме, имаме изключително силна връзка, но все пак сме различни хора с доста различно светоусещане. Не мога да кажа, че много ми е повлиял в избора на професия. Аз сам реших да кандидатствам навремето в НАТФИЗ. И дори преди да кандидатствам снимах вече – музикални клипове и друга телевизионна продукция. С баща ми имаме различен мироглед и начин на мислене.

Б.Т.Р. пробиват и в киното

В новия български игрален филм „Пъзел” на режисьора Ивайло Стайков историята се движи от 1996 г. до наши дни, че и малко напред в бъдещето. Желанието на режисьора да пресъздаде максимално детайлно различните години води до първата поява на Б.Т.Р. в родното кино. Два от хитовете им – „Елмаз и стъкло” и „Спасение”, са написани именно по онова време и те звучат и в „Пъзел”. Фронтменът на групата Атанас Пенев – Наско беше един от първите зрители на филма на закрита прожекция и след нея сподели, че се радва, че участието на Б.Т.Р. се състои в това, което те умеят най-добре – да свирят и пеят на сцена.

Пъзел

За колко време заснехте сцената?

Наско: Във филма това е 4-5-минутна сцена в рок клуб, която заснехме за 16 часа. Имаше и музика на живо и на плейбек, дори се наложи и да бъдем тотално безмълвни с публиката в клуба, за да може да се чува добре диалогът между героите. Донякъде това прилича на снимането на клип. Разликата е, че в клипа ти си главният актьор, а тук бяхме в помощ на актьорите. Присъствието ни цели постигане на дълбочина и реалистичност и ако ти не „играеш” убедително – поставям в кавички глагола, защото при нас не е класическа актьорска игра, – ще развалиш целия кадър и труда на всички. Не можеш да си позволиш да не бъдеш вътре, да не дадеш това, което изисква режисьорът.

Доволни ли сте от участието си и оглеждате ли се и за друга поява в киното? Или за композиране на филмова музика?

Наско: Беше много хубав опит. Аз се изненадах, че статистите, които бяха публиката ни, издържаха толкова дълго. Особено в началото бяха толкова ентусиазирани в купона –  радваха се, пееха с нас, скачаха. След това трябваше да спазваме много строго изисквания на режисьора как да се движим, за да не пречим на камерата и мисля, че се получи добре, защото нямахме дубли заради наши грешки.

Пъзел

Много съм доволен, че участвах във филм с Асен Блатечки. Всички знаят, че се познаваме отдавна, съученици сме. След казармата се виждаме все по-рядко и по-рядко, защото животът ни пое в различни посоки и се оказва, че на 5-6 телефонни разговора ние успяваме да се видим веднъж и то обикновено не в София! Беше ми много приятно да наблюдавам как играят актьорите във филм, защото е много по-различно от театъра.

Уморително е да работиш 16 часа, но е един добър и интересен опит. В началото имаше идея и да се захванем с музиката на филма, но установихме, че няма физически да се справим, защото бихме искали да се посветим изцяло на това, а нямаше как да стане. Но в крайна сметка Митко Щерев е корифей в областта и си е свършил перфектно работата!

А сега какво ви предстои?

Наско: По време на снимките на филма ние завършвахме песента ни „Защо”, която излезе преди три месеца и спечели пролетния конкурс на БНР. В клипа участва Асен Блатечки и въобще песента добре се завъртя в пространството.


Интервюто взе Лора Трайкова

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg