Космосът е самотно място, което предразполага към самовглъбяване, проникновен анализ и проверка на морала и етиката (понякога и физиката) на всеки индивид. Това наблюдение не се отнася за професионалните космонавти от дружината на Юрий Гагарин и Нийл Армстронг, които със сигурност имат пренаситена научно-изследователска програма, а за персонажите от научно-фантастичния жанр, които авторите от различни жанрове безгрижно изпращат на далечни пътешествия, за да поразсъждават в уединение върху земното си битие.
„Пасажери“ е камерна творба, чието действие се развива на космическия кораб „Авалон“. На борда му се намират 5000 пасажери в състояние на хибернация, които за 120 години ще прелетят разстоянието до планетата „Хоумстед 2“ и ще се събудят далеч от роден дом, също толкова млади и бодри, колкото са потеглили от Земята. Три десетилетия след началото на полета, временна неизправност в компютърната програма изважда от дълбокия сън Джим (Крис Прат) – сръчко с инженерни познания. Въпреки луксозните условия на борда на космическия кораб и вежливата компания на андроидния барман Артър (Майкъл Шийн), той е отегчен. В търсене на развлечения, самотният Джим решава да си събуди дружка. Става дума за съдбоносен избор, защото обратен път няма, тоест, не е възможно изпадне в хибернация, а му остават само 90 години до пристигането до назначение. След преглед на досиетата на пътниците в прозрачните саркофази, той се спира на журналистката Аурора Лейн (Дженифър Лоурънс). Джим маскира събуждането й като технологична неизправност и създава всички условия за романтична космическа идилия, но когато егоистично-макиавеличният му план е разкрит, всички розови любовни отношения рухват безнадеждно. Вина, ярост и безсилие се преплитат, в поредица силно драматични сцени, за да се достигне до душевно пречистващ катарзис.
„Пасажери“ е необичаен поглед към човешката природа и динамиката на любовната връзка. Режисьорът Мортен Тилдъм и сценаристът Джон Спайтс разработват един от десетките възможни варианти на историята, като дават възможност за разгръщане на актьорската палитра на Лоурънс и Прат. Подобни ситуации са изключително взискателни към химическото взаимодействие между персонажите, тяхната емоционална достоверност и логиката на поведението им. От хумора на „първа среща“ с единственото налично гадже, до експлозивна сцена (предвещаваща развод) в стил „ти ми съсипа живота!“ филмът задава въпроса за силата на една връзка, базирана на лъжа и измама. Авторите се спират бегло и на принадлежността към различни социални слоеве на двамата протагонисти. Конфликтите неизбежно поставят редица етични въпроси, свързани с компромиса, прошката, егоизма и саможертвата.
Историята протича в затворено пространство и подобно на театрална пиеса, водещо място в нея заемат диалозите. Тук е може би мястото да се подчертае забележителната работа на филмовия дизайнер Гай-Хендрикс Диас, познат на зрителите от последните издания на франчайзите „Матрицата“ (2003) и „Индиана Джоунс“ (2008). С необичайната си форма, вдъхновена от формата на липовия цвят, неговият „Авалон“ е различен от познатите космически превозни средства. Вътрешността му прилича на круизен кораб с различни по стил помещения: от японска зен-градина, през футуристична закусвалня до впечатляващ „art-déco“ бар и допринася за реалистично-фантастичната обстановка, в която се развива историята.
Научната фантастика притежава тази притегателна сила, която позволява на творците да погледнат от разстояние на теми от реалната действителност. „Пасажери“ избягва от банално-сантименталното, за да представи история подобна на тази на Адам и Ева, и напомни, че подобно на космоса, темата за любовта е необятна и винаги може да предложи нещо ново и неочаквано.
