Ако в седмицата след Деня на влюбените сте решили да отидете на кино, подозирам че няма да изберете „Високосна година”, не защото имате нещо против Ейми Адамс. Просто искате да избягате далеч от всичко розово, което има сърцевидна форма. Какво ви остава като премиерен избор обаче – триизерна подобрена анимация от 1999 г. и „американски Хари Потър” на име Пърси.
По-вероятно е да се насочите към „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии” ми се струва. От една страна защото не ви се гледа анимация, от друга – това е първият филм от поредицата за американския тийнейджър, който има свръхестествени способности и ви е любопитно.
Ако е така - не ви чака нищо добро, освен един скучен и дълъг разказ, в който дори приключенски дух липсва. Холивуд винаги е успявал (вероятно съвсем умишлено, за да е разбираемо) да се намеси по възможно най-посредствения начин в гръцките митове и легенди. Та, фабулата се върти около момчето полубог Пърси (Персей), което трябва да намери мълнията и да я занесе на Зевс, защото иначе ще настъпи какво... краят на света, разбира се!
Във филма на Крис Кълъмбъс няма нито секунда, нито грам от магичния дух на филмите за Хари Потър. Няма вълшебство, няма приказност, няма куидич. Има ефекти – много добри при това, но нищо под тях, около тях и над тях. Тези 118 минути спокойно можеха да бъдат 90 и пак тийнейджърите щяха да бъдат удовлетворени. Няма нищо, заради което да се усмихнеш и да „полетиш” към Хогуортс, както се случваше когато сме гледали филмите с очарователния очилатко.
Няма го, разбира се и прекрасното британско чувство за хумор... Съвсем недостатъчна утеха е кратката поява на Ума Търман, но поне беше с изумителна прическа, каквато не е една дама би искала да има.
0 гласа
много добър филм