Параскева Атанасова Джукелова e родена на 14 ноември 1970 г., Панагюрище. Завършва актьорско майсторство при проф. Ст. Данаилов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1992). Дебютира в ролята на няколко персонажа („Великият комбинатор”- по И. Илф и Е. Петров) в НТ „Иван Вазов” (1992).
Работи в НТ „Иван Вазов” (1992 – 1997), актриса на свободна практика (от 1997).
Театрални роли: Наташа („Васа Железнова” – М. Горки), Кетхен („Кетхен от Хайлброн” – Х. фон Клайст), Кора („Анатол” – А. Шницлер), Филис („Обир” – Дж. Ортън), Ина („Църква за вълци” – П. Анастасов), Мей („Побъркани от любов” – С. Шепърд), Сюзън („Моногамният” – Кр. Кайл), Сесилия („Стела” – Й. В. Гьоте), Шарлот Корде („Марад/Сад” – П. Вайс), Калина („Завинаги и още един ден” – М. Павич), Наташа („По-големия син” – Ал. Вампилов), Надя („Бягащи странници” – А. Казанцев), Изабел („Става дума за любов... или е опит за убийство” – Ф. Спрот) и др.
Кино роли: Добра („Кмете, кмете” – реж. Пламен Масларов, 1990), Англичанката („Аритмия” – реж. Иван Балевски, 1992), Лили („Сезонът на канарчетата” – реж. Евгений Михайлов, 1993), Суламит („Суламит” – реж. Христо Христов, 1997), Майката („Духът на баща ми” – реж. Дачо Боджаков, 1998), Жената на асистентът („Асистентът” – реж. Илия Костов, 2002), Светла („Емигранти” – реж. Ивайло Христов и Людмил Тодоров, 2002), Калина („Изпепеляване” – реж. Станимир Трифонов, 2004), Мария („Време за жени” – реж. Илия Костов, 2006) и др.
Има участия в чуждестранни кино-продукции: “Air Marshal”, “I Am David”, “The Abandoned”, “Icon” и др.
Има участия в телевизията.
Носител на национални награди.
Параскева Джукелова е жена, която съчетава в себе си едновременно поведението на аристократка и прелъстителка. Жена – в най-пълния смисъл на думата.
Позната е на масовата аудитория като водеща на програмата за българско кино по БНТ „Понеделник 8 и ½”.
Актрисата става известна с дебюта си във филма „Сезонът на канарчетата”, който й донася наградата за женска роля на фестивала „Златната роза” през 1994 г. Десет години по-късно получава награда за най-добра женска роля на Международния фестивал „Любовта е лудост” във Варна, както и на фестивала „Златната ракла” в Пловдив за участието си във филма „Изпепеляване”. Едно блестящо изпълнение на Параскева Джукелова. Една жена, разпъната на кръст от двама мъже, единия от който нейният палач.
През последните години е позната на кино аудиторията с ролята си на Мария във „Време за жени”, където си партнира с Аня Пенчева, Катерина Евро и Биляна Петринска.
Параскева Джукелова не остава незабелязана и сред театралната публика. Ролите й правят силно впечатление, особено там където се превъплътява в жената прелъстителка. Наташа („По-големият син”, Театър „Българска армия”) е една фантазьорка, самотна жена, която търси истинския мъж до себе си. Тя е решила какъв трябва да бъде той, но там където живее, той не съществува. Тя не би наранила никого, никога не е имала намерение да нарани когото и да било, но това се случва, по стечение на обстоятелствата. Наташа не предизвиква проблемите умишлено, докато другата героиня на актрисата Надя („Бягащи странници”, НТ „Ив. Вазов”) е много по-амбициозна и е готова да премине през всичко и всички, дори през съпруга и приятелите си. За нея няма значение нищо, готова е да жертва всичко, което обича.
Персонажите, в които се превъплътява Параскева Джукелова са колоритни и провокативни. В моноспектакъла „Става дума за любов... или е опит за убийство”, Изабел може да ни накара да се смеем през сълзи и да плачем през смях. Тук става въпрос за една жена, която е открила голямата си любов, но за съжаление това се оказва проблем, защото когато обичаш един човек е едно, но когато заживееш е него, нещата се променят. Малките неща преобръщат колата.
Изабел е млада преуспяла жена, която обича своя годеник. Но една сутрин след като той й казва, че е най-щастливият човек на света, защото е с нея и единственото му желание е да остарее с нея. На думите му Изабел отвръща: „Щях да съм щастлива, ако ти поне веднъж беше затворил това пакетче.”, вперила поглед в отвореното пакетче масло. В пристъп на умопомрачение, тя наръгва с нож за масло любимия си. Но убийство няма, защото бъдещият съпруг загубва съзнание при вида на собствената си кръв. Но остава дилемата на младата Изабел, какво да прави от тука нататък.
|
