Рецензии
Паника

от Антон Терзиев

Уилям Мейси - Алекс, изпълнява мокри поръчки в основан от майка му дискретен фамилен бизнес. Баща му - Доналд Съдърланд, слага пистолета в ръката му, още като малък, когато го учи да отстрелва катерици. Той нарича това съдба. Осем годишният син на Алекс- Дейвид Дорфмън ("Предизвестена смърт"), на свой ред бива въведен от дядо си в занаята.

Нещастен и депресиран от това че няма сили да се опълчи на бащиния авторитет, Алекс изповядва проблемите си на психоаналитик. Там среща 23 годишната, емоционално- нестабилна героиня на Нив Кембъл. Влечението му към нея, психосеансите и разговорите със сина му катализират неуверенотта на Алекс до едно последно натискане на спусъка.



Хенри Бромел, написал и режисирал перфектно тази камерна драма е милосърден към главната си фигура. По-тъжно нещо от човек, който никога не е бил щастлив, може да бъде само човек, който никога не е бил щастлив и се намира в криза на средната възраст. Затова е голямо облекчението, когато с една полуусмивка на Алекс, Бромел успява да разгърне мощен катарзис. Едва ли има по-подходящ актьор от Мейси за тази роля. Персонификацията му е плашещо достоверна. Както беше и в „Едмънд”, „Магнолия”, „Фарго”, „Буги нощи”, „The Cooler”.