Година след невероятните събития в света на Нарния новите крале и кралици се връщат в магическото кралство. Но в Нарния са минали повече от 1000 години. Златната епоха отдавна е отминала и вече е само легенда. Говорещите животни и митологичните създания са изчезнали и почти забравени. Те се споменават само като герои от фолклора на Телмарините – човешка раса, управлявана от злия крал Мираз, който безмилостно властва над Нарния.
И макар че името Аслан все още се помни в гората, могъщият лъв не се мяркал от стотици години. Четирите деца Пийвънси са повикани в Нарния от принц Каспиан, младия наследник на трона на Телмарините. Животът му е в опасност: чичо му Мираз се опитва да го убие, за да може собственият му новороден син да го наследи на трона...
Режисьорът на “Хрониките на Нарния: Принц Каспиян” Андрю Адамсън споделя представата си за приказния свят и коментира разликите между първия и втория филм. Според него през последните 1000 години Нарния се е превърнала в един много по-мръсен, мрачен и подтискащ свят от времето на “Лъвът, вещицата и дрешникът”.
Децата Пийвънси се завръщат, водени от носталгия, но с ужас откриват колко се е променил светът на техните фантазии.
- Какво Ви накара да избирете Прага за снимките и с какви проблеми се сблъскахте по време на работата по “Принц Каспиян”?
Андрю Адамсън: Бяхме снимали в Чехия и Полша части от първия филм и тъй като исках да използвам някои кадри, решихме да изберем същия тип пейзажи. Освен това съм много доволен от професионализма на техническия екип и от цените за изграждането на снимачните площадки. Най-трудно беше заснемането на финалната битка. Нарочно направихме всичко по малко по-сложен начин от предишния път. Междувременно бяха заснети други филми, които “вдигнаха летвата”, а ние искахме да направим нещо ново. Тази битка има наистина невероятни аспекти, каквито зрителите не са виждали никога преди.
- Има ли нещо от първия филм, което се опитахте да запазите тук?
Андрю Адамсън: Научих, че никога не трябва да правя филм в естествен декор, с деца, животни и визуални ефекти. (Смее се). Ето защо реших да го направя отново. Открих, че голямата разлика между реалното действие и анимацията е в “щастливите” инциденти.По време на реалното действие се случват разни неща, защото имате група хора, които са заедно и оставят своя отпечатък върху случващото се. Също така забелязах, че децата са пораснали, при това в две измерения. Те научиха много от последния филм, междувременно някои от тях участваха и в други неща и пренесоха наученото в новото си киноприключение.
- Какво беше най-голямото предизвикателство за Вас в този филм?
Андрю Адамсън: Според основната идея трябваше да разработим в детайли персонажите животни и след това характеристиките да се пренесат в дигиталните ефекти. Исках на всяка цена да нарушим границата между компютърната анимация и персонажите от плът и кръв, като двата елемента се смесват максимално. В “Принц Каспиян” има много повече контакти между актьорите и анимираните персонажи. Търсихме ефекти, които не разсейват окото и изглеждат естествени в тази среда. Аз лично смятам, че визуалните ефекти не трябва да доминират над историята.
- Кои са предпочитаните ви фантастични създания от “Принц Каспиян”?
Андрю Адамсън: Минотаврите имаха голям успех в първия филм и затова се завръщат. Но от 25, този път те са едва 4. Разполагаме с кентаври и грифони, дори един сатир, но минотаврите са мои фаворити, защото “имат история” и носят белезите на стари битки.
