Историята започва във Венеция. Там Елена и дъщеря й Едуарда се запознават с Атилио. Двете са на почивка, след като Елена се е разделила с приятеля си, а за Едуарда това е последното пътуване преди сватбата й с Марсело. Между Елена и Атилио се зараждат истински чувства.
В същото време в Рио де Жанейро Марсело се подготвя за сватбата си. Той е от богато семейство, син е на Арналдо и Бранка. Неговата бивша приятелка Лаура не може да приеме, че възлюбеният й ще се жени за друга.
След известни недоразумения, Едуарда и Марсело се женят. Романтичната връзка между Елена и Атилио е помрачена от Изабел – дългогодишната любовница на Атилио, който едновременно с това трябва да се справи и с опасната Бранка. Все пак Атилио и Елена се женят.
Пътищата на съдбата са непредвидими. Елена и Едуарда раждат момченца в един и същи ден. Бебето на Едуарда умира, а лекарят разкрива на майка й, че Едуарда повече няма да може да има деца. С решителност, на каквато са способни само майките, Елена решава да вземе мъртвото бебе и да даде своето дете на дъщеря си. Единствените, които знаят за това, са лекарят и Елена.
За да успокои съвестта си, Елена започва да си води дневник. След известно време тайната й е разкрита първо от сестрата на Елена, след това от бившият й съпруг и баща на Едуарда.
Има ли право една майка да постъпи по този начин? Заслужава ли Атилио, който винаги е мечтал да стане баща, да не знае, че синът му е жив? И нормално ли е майка да жертва своето щастие по този начин, за да спести истината на дъщеря си?
