Пo-як постер не бях виждал от "Cold Souls" насам. „Метропия” стои в сянката на „1984”, но и по-светли умове от моя твърдят, че от 50-те насам, (аз бих дръпнал до „Ние” на Замятин от 20-те ) антиутопията е обособен жанр с всичките му прилежащи клишета и т.н, и т.н.
Тук на преден план е страхотната в изкривения си реализъм като надрусана с ЛСД 3Д МАX анимация, в която всеки кадър би отказал Олдъс Хъксли от спринцовката. Преобладаващата гама е на разтопен асфалт.
Изтерзано е преобладаващото състояние на героите, някои от тях със съвременни татуировки.
Реквизатът смесва атрибути на бъдещето с такива от миналото, както бяха направили в "Блейд Рънър", например.
Главният герой живее в краен квартал на Стокхолм, поразително напомнящ софийския "Дружба 2" и е роботник е в корпорацията на бъдещото - Трекс, направила всички кътчета на света спирки в метрото си.
Корпорацията-монополист държи в подчинение служителите си и близкото около нея население, чрез зловеща формула на продаван от нея шампоан.
Веднъж проникнал в корените на косата шампоанът саботира приемника си, като изпраща мислите му до анонимен оператор в Централата, където ги тушират и управляват 24 часа в денонощието.
Гласовете могат да бъдат само на Винсет Гало, Жулиет Луис, Удо Кир и големия Стелан Скарсгард (синът му също е там). "Обектите", на които са оператори също леко им приличат. Don't listen to your inner voice и гледай.
.jpg)
0 гласа