Все по-често по родните екрани се прожектират филми, които нямат преводни заглавия. Може би това е по-добрият вариант, от нелепо преведени заглавия, но със сигурност най-добре ще бъде ако разпространителите измислят адекватно отговарящо на съдържанието на филма българско заглавие.
Компромисен вариант е комбинацията от оригинално и българско заглавие какъвто е случаят при „Daredevil: Дявол на доброто”, „S.W.A.T.- Специален отряд” и „Лара Крофт: Tomb Raider”. Продължението на последния е една от големите издънки в заглавията – „Лара Крофт Томб Рейдър: Люлката на живота”. В който и речник да отворим виждаме, че думата tomb се произнася [tu:m] - „туум”, освен това след като Tomb Raider не е преведено в първата част, защо е трябвало да се изписва на български във втората част?
Друг е въпросът, когато има изисквания от световните разпространители, оригиналното заглавие да се изписва заедно със всички преводни варианти. Такъв беше случаят с Джордж Лукас и “Star Wars”.
В момента в кината се прожектират “Max Payne” и “Mamma Mia”. И ако при втория можем да преглътнем оригиналния вариант, защо “Max Payne” не е просто Макс Пейн. Същото важи и за филми като „Alpha Dog” и “Hitman”.
„Walk the Line” умишлено е с оригиналното си заглавие, за да могат зрителите да свързват филма с песента на Джони Кеш. По същия начин „Doom” трябва да се асоциира с едноименната игра. Но имаме същия пример със заглавието на „Едит Пиаф: Животът в розово”, където и името на песента е преведено и в никакъв случай не звучи по-зле от оригинала.
А едно от най-мистериозните заглавия е на италианския филм „Romanzo Criminale”. Това е и единственият европейски филм, който си няма български превод на заглавието.
И накрая “Sister Act”. Това със сигурност е най-нелепото заглавие преведено на български – просто „Систър Акт”. В такива случаи оригиналът е за предпочитане пред превода.
0 гласа
О, да!!!
