Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Рецензии „Омразната осморка“ - дядовата ръкавичка

„Омразната осморка“ - дядовата ръкавичка
Cinefish.bg

Рецензии
„Омразната осморка“ - дядовата ръкавичка

29.12.2015, 13:52  |   Видяна: 1316  |   синефиш.бг  |   dalt  |   РЕЦЕНЗИЯ
„Във филма добри няма, остават само лошите и грозните.“ - Лични наблюдения

Няколко години след края на гражданската война в САЩ, насред заснежените планини на Уайоминг, в един дилижанс, се оказват двама ловци на глави, бъдещият шериф на Ред Рок, една осъдена на смърт чрез обесване жена и ...няколко вкочанени трупа на престъпници, струващи добри пари. Страховита буря заставя пасажерите да се спрат в изолиран хан, вероятно единственият им шанс за оцеляване. Тук са намерили подслон още четирима странници, които тихо и кротко се греят на камината и пият разредено кафе, в очакване на по-добри метеорологичните условия. Както се оказва по-късно, случайни хора тук няма.

Осмият филм на Куентин Тарантино събира в едно помещение осемте вероятно най-противни и гадни мутри, които Дивият запад е представял на екрана. Едва ли някой би се изненадал, ако разбере, че филмът е реверанс към спагети-уестърните. В изкуството понятието „маниеризъм“ е свързано с две авторови послания. Едното може да се обобщи като „вижте от кого се уча и какво ми харесва“, а другото – „вижте ме, че и аз мога като Големите и Всепризнатите“. Творчеството на Тарантино е една непрекъсната маниеристична декларация и надали някой ще се заеме да оспорва това твърдение.

Омразната осморка  дядовата ръкавичка

Тарантино дава блестящ урок по екстравагантен маниеризъм, като заснема филма си във формат 70 мм, отхвърлен от професионалистите през 60-те години на миналия век – златният период на италианския уестърн. Архаичният формат киноизображение е с подчертано панорамно-пейзажни предпочитания, експлоатирани докрай във филма (съотношение височина към дължина на екрана 1:2,71), но екстериорните снимки са сравнително малко. Операторът Робърт Ричардсън се справя блестящо със задачата си, тъй като действието се развива изключително в интериор, който светлинно, композиционно и монтажно е доста по-взискателен. Верен на традиционния визуален стил свързан с антигероите-спагетисти, неговите портрети и близки планове заместват автобиография от 3 страници.

Във филма добри няма, остават само лошите и грозните

Филмът се разпространява в две версии различаващи се със 17 минути. Дългият вариант (183 минути) предлага допълнително петминутна музикална увертюра със статичен план в червено и черно, и технически неизбежна визуална пауза по средата на сеанса, (подобно на индийски филм) даваща възможност на публиката за ободряване и освежаване. В продължение на около година и половина, пратеници на дистрибуторската компания (TWC) успяват да съберат стотина все още работещи 70-милиметрови прожекционни машини, да ги инсталират в киносалоните (в САЩ и Канада) и да обучат персонал, който да си служи с необичайния формат. Носталгичните капризи на Тарантино струват скъпо (около 20 млн долара), но ако идеята е създаването на уникален продукт и артефакт, като ценител на кинематографичното изживяване, бих потвърдил, че резултатът е налице. Друг е въпросът дали целта ще оправдае средствата.

Филмът се разпространява в две версии различаващи се със 17 минути

Тарантино включва в екипа си италианския композитор Енио Мориконе, живата легенда от епохата на спагети уестърна и група от верни приятели и сподвижници като Самюъл Джаксън, Майкъл Мадсън и Тим Рот (успешно имитиращ отсъстващия Кристоф Валц, вероятно зает по това време със „Спектър“). Към този доказал качествата си екип, се добавят и 79-годишният Бурс Дърн, Дженифър Джейсън Лий (отблъскваща както никога досега) и Кърт Ръсел (на чиито мустаци биха завидяли доста политически лидери). Известните от телевизионни сериали Демиън Бичир и Уолтън Гогинс допълват галерията от персонажи, която не може да не предизвика екстаз дори и у скептичните кинофенове.

Омразната осморк“ откровено отразява изостреното внимание към расовата дискриминация и насилието.

Омразната осморка надхвърля рамките на класическия уестърн. Тарантино прескача с лекота в камерния криминален съспенс à la Агата Кристи/Еркюл Поаро и цитира визуално хорър-жанра. Стилът му остава в сектора на гротесковото и крайно насилие, граничещо с абсурден хумор. Филмът разбива идеята за героите на дивия Запад като самотни ездачи-мълчаливци. Диалозите са много, на места понатежават, но чрез тях авторът (Тарантино е и сценарист) поддържа достатъчно висок ритъм и приковава вниманието към екрана. След дълго и тягостно въведение, подобно на труден пъзъл - говорилня, неприсъща за жанра, филмът намества героите и нагнетява въздуха, за да доведе зрителя до втората, доста по-динамична част от историята и фойерверков финал. Тричасовият филм компенсира сполучливо дължината си с осезаем съспенс поддържан от присъствието на огнестрелно оръжие и колоритни персонажи, които знаят как да си служат с него, а злокобна и застрашителна атмосфера, пропита от плитковати и нескопосни лъжи постепенно изпълва страноприемницата, за да доведе до логичната развръзка.

„Омразната осморка“ откровено отразява изостреното внимание към расовата дискриминация и насилието. Многократното повтаряне на презрителната дума „негър“ тенденциозно допринася за този съвременен поглед към толерантността и социалните проблеми, които не са само и чисто американски. Филмът предлага различни нива на неуниверсалното чувство за хумор на Тарантино, който очевидно се забавлява с тийнейджърски нарцистичен плам да прави старомодно кино и дръзко да провокира зрителя.



Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg