Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Теми Носителят на „Оскар“ „Citizenfour” и още 10 изключителни филма в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест

Носителят на „Оскар“ „Citizenfour” и още 10 изключителни филма в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест
Носителят на „Оскар“ „Citizenfour” и още 10 изключителни филма в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест
Cinefish.bg

Теми
Носителят на „Оскар“ „Citizenfour” и още 10 изключителни филма в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест

23.02.2015, 15:43  |   Видяна: 861  |   Press Release  |   ГОРЕЩА ТЕМА
10 от най-новите и впечатляващи документални филми, преминали теста на най-престижните кинофестивали, заедно с една българска премиера, са включени в тазгодишния конкурс за най-добър документален филм на 19-ия София Филм Фест.

Селекцията е дело на режисьорите Андрей Паунов, Боби Десподов и Светослав Стоянов. Победителят ще получи Награда, осигурена от международния кинофестивал Милениум в Брюксел, чийто главни организатори са нашите сънародници - режисьорката Златина Русева и продуцента Любомир Георгиев.

Носителят на "Оскар" за най-добър документален филм „Citizenfour” ще бъде показан пред публиката на фестивала. Филмът на журналиста и режисьор Лаура Поитрас получи и наградата „Независим дух” за най-добър документален филм. Разказът е фокусиран върху разкритията на бившия агент от Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън. Филмът печели признание и почитатели със своя напрегнат, вълнуващ и общественозначим сюжет – все пак надали има някой, който не е чул за детайлите, изнесени от Сноудън във връзка с работата на  американската система в разузнаването - те предизвикаха широк отзвук не само на територията на САЩ, но и в цял свят.

„Citizenfour”
„Citizenfour”

Филмът се случва в резултат от специалната кодирана покана, която Едуард Сноудън изпаща до самата Лаура Поитрас и до журналиста Глен Грийноулд, с която ги кани да направят с него лични интервюта в Хонконг и да им разкаже какво е научил за  Агенцията за национална сигурност и възможността за прихващане на данни от телефонни обаждания, имейли и от разходките из уеб пространството на американските граждани. На въпроса на Лаура Поитрас защо е избрал именно нея, Сноудън отговаря, че за него са били важни опитът й като журналист и документалните й филми.

Независимо от категоризациите на Едуард Сноудън – като „герой” или „предател”, документалният портрет „Citizenfour” е добра възможност да надникнете в мислите и душата на един мъж, успял да предизвика световни геополитически дискусии и спорове, остри и шумни реакции в медиите. Това е филм, който работи в името на гражданската свобода и възможността да се говори свободно за проблемите на американското разузнаване. Лаура Поитрас живее в Берлин и има реализирани три документални проекта.

„Миналото е минало” е общият рефрен, който обединява двете гледни точки в документалния филм „Образът на мълчанието” на режисьора Джошуа Опенхаймер – на отговорните за клането на половин милион предполагаеми комунисти в Индонезия в средата на 60-те и на хората, оцелели от геноцида.

„Образът на мълчанието”
„Образът на мълчанието”

Разказът е фокусиран върху историята на едно семейство, което загубва сина си по време на събитията от средата на 60-те години. Историята е за Ади Рукун, който дори не е бил роден по времето, когато загива брат му, но е отдаден изцяло на ангажимента към своето семейство да намери отговорите на въпросите, които се задават, но и да „постави” страната си на пътя на истината и помирението. Чрез интервюто с Ади са разкрити престъпниците, които са отговорни за геноцида в Индонезия. „Раната е заздравяла”, настояват някои от хората, докато други твърдят, че „не сме ние, които да съдим”, оставяйки възмездието в ръцете на някой с по-висша сила…

Джошуа Опенхаймер e роден на 23 септември 1974 година в Тексас, САЩ. Той е продуцент и режисьор, познат с изключителния си документален филм „Акт на убийство”, който миналата година спечели и документалния конкурс на София Филм Фест. Опенхаймер е завършил Харвард с бакалавърска степен по изкуство, но също така е доктор на философските науки от Колежа по изкуства и дизайн „Сейнт Мартин” и Университета за изкуства в Лондон. Негов ментор е легендарния сръбски режисьор Душан Макавеев. Джошуа Опенхаймер живе и работи в Лондон.

Документалният проект на Улрих Зайдл „В мазето” се опитва да надникне в ежедневния живот на австрийците и да разкрие какво всеки един от тях прави в мазето си - онова, което хората правят далече от погледа на обществеността. Залагайки на сюрреалистичен подход в историята си, Улрих Зйдл представя широка гама от австрийски характери, като някои от тях подчертават най-лошите аспекти от човешкото поведение. Извън провокацията на действието, заснето във филма, то може да бъде хранилище за спомени, съжаления, заблуди и очарователни забавления. Улрих Зайдл е роден на 24 ноември 1952 във Виена, Австрия. Той е режисьор и писател, автор на десетки успешни игрални и документални проекти, добре познат на публиката на СФФ с игралните си филми.

20 000 дни на Земята” е любопитно документално пътуване, създадено от британския кинотандем Иън Форсайт и Джейн Полард. Филмът предлага поглед към австралийската музикална икона Ник Кейв, който споделя със зрителите някои детайли от личния си живот и от творческия процес през годините на доста богата кариера. Без никакво притеснение и като една отворена книга, Ник Кейв говори за връзката със съпругата си Сузи и с двамата си синове близнаци, за любимия Брайтън, за ранните спомени и първите сексуални преживявания, за детството си и за баща си, за бурното минало и наркотиците, за интереса към религията, за миналите дни в Берлин и Англия.

„20 000 дни на Земята”
„20 000 дни на Земята”

В „20 000 дни на Земята”, легендарният изпълнител и музикант, любимец на много поколения меломани, разкрива и тайните на професионалния си живот – от големите промени по време на концертите му, през взаимоотношенията и отдадеността в звукозаписното студио до вдъхновяващите хепънинги и странни концерти с първата му група „The Birthday Party”. В документалния разказ на Фортиш и Полард не са подминати и книгите му с техните чудовища и странни образи. Включени са й разговори с неговия приятел и член на групата – Уорън Елис, както и с поп-иконата Кайли Миноуг, с която Ник Кейв има връзка от доброто старо време. За феновете на Ник Кейв „20 000 дни на Земята” е истинско предизвикателство, но и интелигентността и достоверността, с която е направен филма, го превръщат в любопитно кино-изживяване за всеки зрител.

Сред участниците в документалния конкурс на София Филм Фест е и филмът на Йоран Олсон „Относно насилието”, създаден по книгата на влиятелния психиатър, философ и революционер Франц Фанон - „Прокълнатите на Земята” („The Wretched Of The Earth”), която още с излизането си във Франция е забранена за разпространение от властите. За Йоран Олсон това не е първия филм по книга на Фанон – през 1995 година, режисьорът създава „Черна кожа, бели маски”, в чиято основа стои едноименното произведение на Фанон. Сегашният документален разказ на Олсон е филм за насилието, наложено от колонизаторите и насилието в отговор от колонизираните. Документалната история, разказана от Лорън Хил, показва в детайли 9 отделни епизода – примери на колониализъм през 20-ти век. За да илюстрира темата за насилието, Йоран Олсон използва впечатляващи архивни кадри на шведската телевизия. „Относно насилието” притежава силата на въздействащо визуално есе. Йоран Олсон е роден на 20 септември 1965 година в Швеция. Той е кинематографист с изявен интерес в документалното кино.

Интересно предложение в конкурсната документална програма е „Война в изкуството” на режисьора Марко Вилмс – един филм за младите египетски бунтовници и артисти от Арабската пролет, които чрез значението на графитите, бунтарската музика, изкуството и просветлението, се опитват да спасят своята революция от потъване. Изкуството е оръжие! Това мото все още важи в Кайро. След 30 години еднолично управление президентът Мубарак е свален от своя народ, а улиците принадлежат именно на младите бунтовници: графити-артистите и художниците карат стените да проговорят.

 „Война в изкуството”
„Война в изкуството”

Те си спомнят дните на битки чрез кървави портрети, времената на анархия чрез диви колажи, опитите за освобождение от сексуално потисничество чрез скандални картини. Стените стават хроника на случилите се събития, а електро поп и рап звучат под формата на завладяващ саундтрак. Еуфорията обаче е последвана от разрушение.

Името ми е сол” на режисьора Фейрайда Пача е индийското предложение в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест. Дебютният филм на Пача разказва за едно от онези семейства в Индия, които прекарват осем месеца в годината в пустинята Гуджарат, за да извличат сол от горещата земя. Година след година този цикъл се повтаря. Всеки нов мусон отмива солните полета, докато пустинята се превръща в море пред очите им. Заедно с полетата, под водата отива и оборудването им за работния процес. Дебютът на Фарида Пача поставя зрителя в ролята на наблюдател, който има възможност да „усети” силната воля на участниците в тежкия трудов процес.

„Името ми е сол”
„Името ми е сол”

Сред претендентите за най-добър документален филм е и българският „Салто мортале” на режисьора Борислав Колев. Филмът връща зрителите назад, към 1988 година и Олимпийските игри в Сеул, Южна Корея. Българският щангист Ангел Генчев става шампион в категория до 67,5 килограма с уникални световни рекорди и смазваща преднина пред конкурентите. След последния си опит Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на Олимпиадата. Кадри със салтото не спират да се  въртят по световните телевизии, а снимката се разпространява от водещите информационни агенции.

Медиите тръбят, че Ангел Генчев е сред най-големите герои на игрите. Ден след своя триумф щангистът, признат за един от най-големите таланти в историята на този спорт, се оказва в епицентъра на жесток скандал. Но това е само първият кръг на Ада за Ангел. Той ще трябва да мине и през останалите...

Унгарският документален филм на режисьора Габор Хьорхер „Дрифтър”, започнал своя път като продукция с приза на фондация „Робърт Бош” през 2011 година и носител на наградата „Rough Cut Boutique Postproduction” oт фестивала в Сараево през 2013, също ще се бори за вниманието на жури и публика в конкурса за най-добър документален филм в София. „Дрифтър” е портрет в близък план на бунтарски настроеният автомобилен състезател Рици, който е изправен пред обратите на живота в провинциална Унгария.

Drifter „Дрифтър”
„Дрифтър”

Рици живее своя живот на ръба и непрекъснато се забърква в неприятности и проблеми: шофира автомобили без документи, забърква се в кражби и бяга от ченгетата – това са основни точки в ежедневния му режим и основни моменти в  отчаянието на родителите му. Габор Хоршер заснема своя документален проект за период от 5 години, проследявайки съдбата на един млад човек, който се опитва вземе живота си в свои собствени ръце.

Габор Хоршер е роден през 1980 година в Будапеща, Унгария. Учи в Университета по философия и право и в Университета за филмово изкуство, работи като сервитьор в Лондон и  барман в Гърция. Живял е в САЩ, Франция и Камбоджа. Заедно с негов колега, режисьорът и продуцент Марсел Ивани, създават компанията „Краатц Филм” през 2008 и заедно продуцират филми и театрални постановки.

Хърватският филм „Остров на разбитите души” на Тиха К. Гудак получи „Сърцето на Сараево” за най-добър документален филм през 2014 година и разказва много лична история. Преди 60 години един мъж изчезва за четири години. Когато се връща, той вече е друг човек и носи със себе си болезнена тайна. В семейството е забранено да се говори за миналото. Първият, който се осмелява да задава въпроси, е неговата внучка – режисьорът на този филм.

Тя иска да знае какво се крие зад покритото с белези тяло на дядо й. Ала той умира, без да разкрие историята си на никого. „Остров на разбитите души” е разследване, построено върху руините на миналото и на мозайката от следи – семейни снимки и лични спомени на група хора, които имат общи преживявания в политически затвор в Югославия, познат още като „остров на разбитите души”. Това място е оставило следи върху три поколения. Разследвайки и разкривайки миналото, семейната тайна най-после излиза на повърхността и се превръща в история, която позволява на новото поколение да забрави мълчанието и страха.

„Остров на разбитите души”
„Остров на разбитите души”

Филмът „Бюгараш” е дело на режисьорите Вентура Дурал, Серхи Камерон и Салвадор Суниер. Бюгараш е името на малко селище във Франция, където живеят 200 души. Разказът отвежда зрителите далече във Френските планини, където тихият живот е нарушен от топ новина, обикаляща света, според която жителите на селото ще бъдат единствените оцелели след 21-ви декември - датата, предсказана от древните маи като предполагаем край на света.

„Бюгараш” се гмурка дълбоко в темата за Апокалипсиса, за да отрази страховете и стратегиите на човечеството по време на дълбока материална и духовна криза на Западния свят. Историята разкрива шепа интересни герои, всеки от тях с различна история, а комбинацията на визии превръща града в сюрреалистичен пейзаж.

Кой от филмите ще бъде определен като най-добър в конкурса за документално кино на 19-ия София Филм Фест ще отсъди жури съставено от Шон Макалистър - режисьор, Светла Турнин, изпълнителен директор на мрежата за документално кино „Cinema Politica” и българският режисьор Светослав Драганов.


Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg