Бракът между писателя Джовани и съпругата му Лидия крета без страст. След посещението си у умиращ приятел двамата отиват на коктейл по повод излизането на последната книга на Джовани, после и на купон у един индустриалец. Там, посред ексцентрични ритуали, Джовани флиртува с Клаудия - дъщерята на стопанина, а Лидия отблъсква ухажването на един от гостите. Призори, в градината на вилата, двамата обсъждат отношенията си и накрая отчаяно се любят.
Филмът – втора част от така наречената “екзистенциална трилогия” на Антониони – “се опитва да дефинира някои постоянни величини в индивидуалните навици”, а бавното разпадане на съпружеските отношения е замислено като израз на други кризи. Авторът описва общ житейски дискомфорт и го разполага в пространство, което смазва личността с технологическия си и неокапиталистически хаос. В епизода с празненството (особено успешно свидетелство за атмосферата на онези години) могат да се видят поетът нобелист Салваторе Куазимодо и съвсем младият, още голобрад Умберто Еко.