Нона Кръстева Йотова е родена 25 октомври 1966 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Е. Михайлова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1991). Дебютира в ролята на Сирано дьо Бержерак („Сирано дьо Бержерак” – Е. Ростан) в Първи български женски театър (1991). Работи в Първи български женски театър (1991 – 1992), Театър „Българска армия” (1992 – 2006), Държавен сатиричен театър (от 2006).
Театрални роли: Сюзи („Топаз” – М. Паньол), Джоузи („Луна за несретници” – Ю. О’Нийл), Космоса трепери („Упи или театърът в края на века” – Ив. Радоев), Тартальона („Красива птичка с цвят зелен” – К. Гоци), „Сянка за сънуване” – авторски спектакъл, Дуняша („Вишнева градина” – А. П. Чехов), Майката („Огнено лице” – М. фон Майенбург), Жената („Без контрол” – Д. Шпиро), Тя („Венецианска загадка” – Дж. Берто), Бланш („Трамвай „Желание” – Т. Уилямс) Симон („Клетка за сестрички” – Ж. Поаре), Жената с очната линия („Маршрутка” – Е. Рахнев), Афродита („Боговете” – Г. Данаилов), Валентина („Опасни желания” – Ал. Мардан) и др.
Роли в телевизионния театър: Далила („Далила” – Вл. Мусаков), Йокаста („Едип цар” – Сенека) и др.
Кино роли: Жаки („Ла донна е мобиле” – реж. Нидал Алгафари, 1993), Нели („Емигранти” – реж. Ивайло Христов и Людмил Тодоров, 2002) и др.
Изявява се като изпълнителка на авторска музика и автор на поезия. Издава албумате: „Омана” (1993), и изцяло акустичните „Нона” (1997) и „Не завиждам” (2001) и др.
От 2003 г. Води научно-популярното предаване за археология, „Непозната земя” по БНТ.
Има участия в телевизията и радиото.
„Актрисата Нона Йотова достигна най-силния епизод от своята сценична кариера. Тя направи емблематични образи в киното, театъра и музиката. Ту е неясен обект на желанието, ту приказна господарка, ту красива неудачница, ту нелепа даскалица. Но с какъвто и образ да се е захванала, Нона никога не изглежда повлекана, а най-вече фатална жена.
...
Йотова е жена хамелеон. Променя външността си в унисон с лавината от начинания, които предприема в областта на изкуството. Понякога изглежда като Мерелин Монро, друг път като героиня от американски мюзикъл от годините на Голямата криза в САЩ, в трети вариант тя излиза на модно дефиле. Но не като обикновена манекенка, а яздейки жребец. Преобразява се в лирични и агресивни амазонки, случва се да влиза и в мъжки образи – например в сантименталния любовник Сирано дьо Бержерак. Като Големанова в „Големанов” актрисата е болна за власт и положение съпруга, а в спектакъла „Венецианска загадка” на театър „Възраждане” Нона е в друга крайност – страдалка по умиращ любим. За тази роля Йотова изпитва особена гордост и държи всичките й приятели да я видят.
Театърът обаче изисква време и нагласа. По достъпна за феновете на актрисата бе възможността да я видят в тв сериала „Патриархат”. Там Нона влиза в комедийния персонаж на учителка по немски, шпионка, комунистическа Мата Хари, която работи срещу фашистите. Налага й се да завърже любов с немец и напълно неочаквано и за самата нея се влюбва във врага. Среща го в пансиона за леки момичета на героинята на Койна Русева, където учителката се крие именно от германците. За да не я разкрият, й се налага да легне с един от тях, но той се оказва неин тип и разузнавачката се хваща за момент, когато започва да му рецитира „Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека...” на немски.”
Деляна Димитрова, Нона-Ездачка в изкуството, в. Труд, бр. 353, 28.12.2005, с.27.
|
