Никола Асенов Рударов (Руди), 06.12.1927 г. – 26.03.2010 г. e известен български актьор и режисьор.
Роден е в семейство на бежанци от Македония. Започва първоначално да учи право, но в трети курс решава да се премести да учи кинематография.
Кино роли: Операторът („Един снимачен ден”, реж. Борислав Шаралиев, 1969), Математикът Баръмов, Директорът, Прокурор („Вчера” – 1988, „Адио, Рио” – 1989, „Дунав мост” – 1999, реж. Иван Андонов), Отговорник водоснабдяване („Карнавалът” – реж. Ив. Гръбчева, 1990), Босът („Дефицит”, реж. Хаим Коен, 1990), Режисьорът („Лагерът” – реж. Георги Дюлгеров, 1990), Др. Петров („Бързо, акуратно, окончателно” – реж. Михаил Мелтев, 1990) и др.
Като режисьор на игрални филми: „„Хора отдалече” (1977), „От нищо нещо” (1979), „Комбина” (1982), „Вик за помощ” (1989), „Бронзовата лисица” (1991) и др.
На 26.03.2010 г. на 82 годишна възраст ни напусна големият български актьор и режисьор Никола Рударов. Неговият талант пред филмовата камера, а и зад нея остава в историята на родната ни кинематография. За него винаги е било важно, независимо дали играе или режисира да бъде истински. Обикновения зрител влиза в киното и запомня актьорите, защото те са тези, които правят филма, те са тези, които създават запомнящи се образи, които да провокират мислите на зрителите и извън салона. И до днес кинолюбителите помнят неговата фраза от филма „Вчера” - „Ще видите вие кон боб яде ли!”. Режисира 6 филма, а е актьор в много повече. С актьорските си превъплъщения във филми като „Шведски крале”, „Адио Рио”, „Сезонът на канарчетата”, „Вчера”, „Лагерът”, „След края на света” Н. Рударов се утвърждава сред най-ярките актьори в българското кино.
Никола Рударов
„За мен киното преди всичко е едно площадно изкуство и то трябва да бъде максимално близко до зрителя. Това в никакъв случай не значи, че творецът трябва да принизи своя мерник.”
„Аз имам чувството, че понякога човек, прощавайте, но със задника си възприема изкуството. Почне ли да се върти на стола, значи нещо...А ако замре и това, което става на екрана го тревожи, или го радва, или го смазва, или го извисява, то тогава изведнъж си казва: Да, ето това е направила магията на киното.”
|
