Талантът си е талант. Но умението да пееш е различно от това да си добър изпълнител на роли на екрана и на сцена. Всеки талант си има своето място - не бихте гледали „Английският пациент“ с Джъстин Бийбър или „Аполо 13“ с момчетата от някоя известна рап група, нали? Покрай широко одумваното и много високо оценено изпълнение от публика и критици на Лейди Гага в „Роди се звезда“, се повдигна отново темата за това дали музикалните звезди имат място в киното. Историята показва, че има доста успешни опити именити певци или певици да ни впечатлят с актьорския си талант на екрана. Без претенции за изчерпателност и без да включваме Гага, защото нейният филм е още в началото на своя кино живот, ви представяме някои кино изпълнения на популярни музиканти, които са ни завладели през годините.
Алиша Мур (Пинк), „Благодаря, че сподели”
Този сърдечен филм за сексуално пристрастени сякаш мина под радара на публиката. Въпреки това представянето на Пинк показва, че тя е нещо повече от певица ... и акробат. Изборът ѝ да използва истинското си име, за да разграничи тази си роля от музикалното си представяне, показва, че тя има сериозно намерение към актьорството. Тя играе лековато момиче, което е не е трудна задача, но улавя тежестта на сексуалната зависимост, от която е изплетен образа.
Марая Кери, “Прешъс”
Трудно е да си представиш доста поддържаната Кери без грим. Въпреки това, заради ролята си в “Прешъс”, Кери изостави своя образ на дива, за да играе строг социален работник. Актьорските способности на Кери погрешно се свързват само с блудкавия “Glitter”. Оказва се, че тя е в състояние да играе роли, които са далече от нейната персона и медийните ѝ изяви. Певицата също заслужава похвала за ролята си във филма „WiseGirls“. Филмът не е запомнящ се, но представянето ѝ като остроумна сервитьорка е впечатляващо.
Синди Лопър, “Vibes“
Лопър не е била оценена високо като актриса. Нейният очевиден нюйоркски акцент я поставя в категорията актьори, които трябва да играят Нюйоркчани или италианци. Все пак, през 80-те години на миналия век Лопър направи знаково изпълнение в комедията с участието на Джеф Голдблум. Филмът не постигна успех в бокс офиса, но се оказа, че Лопър е едновременно завладяваща и забавна.
Уитни Хюстън, „Сладка въздишка“
Тъжно е, че удивителният талант на Хюстън често беше помрачаван от личните ѝ проблеми. Не само че тя беше невероятна певица, но се изявяваше и като надарена актриса. Ролята ѝ в тази драма, базирана на популярния роман на Тери Макмилан, показва не само солидните ѝ актьорски заложби, но и способността ѝ да привлича кино аудитория.
Даяна Рос, „Махагон“
Рос е икона. Песните ѝ са вечни. А и нейното изпълнение в този филм е легендарно. Тя играе младо момиче, което се превръща в супермодел, но с тонове алкохол и лоши избори в житейския си път. Плюс това нейни партньори във филма са са Норман Бейтс и Ландо Калрисиан. Филмът е изпълнен с препратки от попкултурата.
Дейвид Боуи, „Лабиринт“
Изпълнението на Боуи в този странен детски филм формира вкуса на едно цяло поколение. Някои деца се плашеха до смърт от гоблини, други потъваха в музиката, а тийнейджърките се кикотеха при вида на „кралските бижута“ на Боуи, които прозират през чорапогащника му. Боуи заслужава допълнително признание и за актьорското предизвикателство да играе на екран предимно с мъпети.
Дженифър Хъдсън, “Мечтателки “
Хъдсън спечели "Оскар" за ролята си във филмовата версия на този популярен сценичен мюзикъл. Тя е от малкото певици, които имат смелостта и таланта да изпеят популярната песен "I Am Telling You". Също така засенчва с таланта си звездата на филма Бионсе, а лентата се превръща в хит. На екрана тя е кавгаджийка, но в същото време е уязвима и ранима, а филмът си струва най-вече заради нейното изпълнение. Джанет Джаксън и Тупак Шакур, “Поетичната Джъстис“
Както Джаксън, така и Шакур имат актьорски опит преди този филм. Джаксън има зад гърба си много телевизионни предавания, които сякаш са продължение на нейната личност като поп звезда. В този филм тя показва по-сериозната си страна и таланта си да се преобразява, а рапърът демонстрира неговата чувствителност и ранимост. И двамата излизат извън комфортната си зона, а филмът има повече псувни дори от „Вълкът от Уолстрийт“.
