Напоследък всички говорят за „Трейнспотинг“, но не за оня позабравен шедьовър, а за дългоочакваното продължения на този култов филм, чиято премиера беше наскоро, и, в който има талантливо българско участие. Много време мина откакто тази лента завладя завинаги сетивата ни и оттогава киното съвсем се е променило, и честно казано на такива филми гледаме с нескрита носталгия. За да си припомним незабравимия филм, нека ви представим някои факти за „Трейнспотинг“, които вероятно не знаете.
Продуцентите трябвало да изрежат една от секс сцените между Кели Макдоналд и Юън Макгрегър с двайсет секунди специално за американската версия, защото героинята на актрисата - Даян се „наслаждавала прекалено много“ на правенето на любов. Имало тревоги, че това би скандализирало щатската публика.
Авторът на книгата Ървин Уелш първоначално не бил никак убеден, че е нужно творбата му да бъде адаптирана на филм. В крайна сметка, той се появява в камео роля във филма. Той играе Мики Форесттър, наркопласьорът, който дава на Рентън съдбоносните опиум свещички.
Преди да се заеме с написването на сценария, Джон Ходж е бил лекар, който се занимавал с наркозависими и ползвал опита си в писането на сцените – като например тази, в която наркоманите открадват телевизора на възрастен човек. Юън Макгрегър е първият избор за ролята на Ренттън и това се случва много преди да започне продукцията. Всички били впечатлени от неговото изпълнение в предходния филм на Дани Бойл – черната шотландска комедия „Плитък гроб“, чиито сценарий също е на Ходж.
Макгрегър отслабнал с над десет килограма, за да се подготви за ролята, както и обръснал главата си. Теглото изгубил най-вече като спрял изцяло алкохола и млечните продукти.
Той също така прочел много книги за ефекта на хероина, както и се срещал с бивши наркомани от Глазгоу, които му показали как се подготвя за инжектиране хероина, използвайки лъжица и гликоза на прах.
Актьорът даже обмислял да се инжектира с наркотика, за да може „по-добре да разбере образа“, но в крайна сметка се отказал.
Робърт Карлайл казва, че изиграл героя си Бегби като прикрит гей и неговите избухвания и проява на насилие били начин да потисне това признание в себе си. Ървин Уелш потвърждава, че създал героя с неясна сексуалност и бил съгласен със интерпретацията на актьора. Първият избор на Дани Бойл за ролята на Бегби бил бъдещия актьор от сериала „Доктор Кой“ Кристофър Еклестън, тъй като той много приличал на образа описан в книгата.
Въпреки че изглеждат отвратително, екскрементите в известната филмова сцена, озаглавена - „най-противната тоалетна в Шотландия“, били направени от шоколадов мус и всъщност миришели твърде приятно.
Целият филм е заснет за седем седмици и половина и има бюджет от един милион и половина британски лири.
Вместо да имат изискани каравани и кетъринг, хората от екипа трябвало да се разположат в изоставена цигарена фабрика в Глазгоу.
Легендарният „избери живота“ монолог бил първоначално плануван да се случи по средата на филма, но Бойл и Ходж били затруднени да изберат подходящо въведение във филма, затова го преместили съвсем в началото.
А известната първа сцена, в която Рентън бяга по улиците на Единбург, била вдъхновена от видеото на песента „Саботаж“ на Бисти Бойс, режисирано от Спайк Джонз.
Дани Бойл познавал лично много от музикантите, чиято музика се чува в саундтрака на „Трейнспотинг“ – като например Праймъл Фиър и Иги Поп, с които е близък приятел.
Екипът заработвал по около седемстотин паунда на седмица според Дани Бойл.
Графикът на Юън Макгрегър бил много натоварен, той имал само един почивен ден през целия снимачен период.
Заради ниския бюджет от един и половина милиона паунда, повечето от сцените били заснети само с един дубъл.
Едно от изключенията е сцената, в която Рентън е блъснат от кола. Тя отнела два часа и двайсет дубъла, за да се заснеме. На снимачната площадка имало и медицинска сестра, която непрекъснато проверявала състоянието на актьора.
Дистрибуторите на филма от Полиграм били много стиснати с продукционния бюджет, но пък разпределили 800 000 лири за промоцията и рекламата на филма- една от най-големите бюджетни диспропорции по онова време.
Всичко това обаче се отплатило твърде добре и култовият нискобюджетен филм събира в крайна сметка близо 48 милиона британски лири от разпространението си по света, което е близо 50 пъти повече от вложените средства в него.
