Рецензии
Небраска – поезията на американския абсурд

Последните седмици на годината обикновено са свързани със спринта на претендентите за номинации и бих приел "Небраска" като заявка за участие в разпределянето на престижните трофеи.

Здраво стъпил на великолепен сценарий, филмът потапя зрителя в тази част на САЩ, която се нарича Мидуест – обширен селскостопански регион, далеч от блясъка на технологиите и динамиката на борсите, където телевизията е основно забавление, а пиенето на бира – житейска цел. Историята представя Уди Грант, бодро крачещ към края на седмото си десетилетие. Той е предимно сърдит на света, непрекъснато мрънкащ и порядъчно твърдоглав.

Последното е вероятно най-важната характеристика на персонажа, тъй като разказът е изграден върху твърдото му убеждение, че е спечелил един милион долара от лотария, организирана с рекламна цел. Уди, чийто мисловен процес е затормозен от алкохола и от началните симптоми на болестта на Алцхаймер, отхвърля логиката на членовете на семейството си, които си дават труда да прочетат информацията написана с дребен щрифт, придружаваща безплатния билет.

Натрапчивата му идея придобива застрашителни размери и, за да сложи край на историята, по-младият му син, Дейвид решава да придружи баща си до Небраска, където би трябвало да осребри печелившия си билет. Пътят им минава през родното място на Уди, град Хотърн. Оказва се, че има места в САЩ, чиито жители живеят както в годините на Голямата Депресия, последвала кризата от 1929.

Тук е мястото да се посочи, че режисьор на филма е Александър Пейн, който добре познава тази част на страната, тъй като става дума за родния му край. Задължителната спирка в Хотърн е повод за Дейвид да открие неподозирани страни от живота на баща си, който не е от най-словоохотливите.

След "По повод на Шмид" (2002), "Отбивки" (2004) и "Наследниците" (2011) Александър Пейн отново напомня, че може да прави добро кино без фойерверки и изпочупени автомобили. Заснет изцяло в черно-бяло (включително и встъпителното лого на Парамаунт) "Небраска" навява носталгични нотки по онова позабравено кино, в което има интересна история, запомнящи се персонажи и истинска драматургия.

Отсъствието на специални ефекти е компенсирано с елегантност на разказа и тънък, често пъти абсурден хумор, предизвикващ колкото усмивка, толкова и сълзи. Сценарият на този роуд-муви препраща зрителя към трогателна версия баща-син на дуета Дон Кихот и Санчо Панса.

"Небраска" е честен разказ за изгубеното безвъзвратно време и възможности, за празните обещания и “сапунените мехури” в живота и хвърля поглед към поглед към понятието “щастие”, като радостта да разчиташ на близките си в трудни моменти. Заслугата на Пейн е, че е поверил главната роля на ветерана Брюс Дърн, чието хипнотично присъствие на екрана вече бе отбелязано на последното издание на фестивала в Кан с наградата за мъжка роля.

Наред с галерията гротескови образи и ситуации, филмът се отличава от сивия халтураджийски поток и със забележителния си финал, който би могъл да се окачестви като химн на синовната обич.