Считан от мнозина (включително и мен) за най-големия филмов режисьор, Стенли Кубрик казва „Бог е в детайла.“ За кариера от половин век, той прави само 13 филма, въпреки че работи през цялото време ...
Докато прекарва почти четири години в своя фантастичен шедьовър „2001: Една Одисея в Космоса“, Кубрик усеща някакво очарование в лицата на военните личности. Той винаги е бил силно заинтересован от Юлий Цезар и от способността, да бъдеш човек на действието, интелектуалец, стратег, политически обективен и как да балансираш всичко това и да вършиш правилното. Оттам се заражда и идеята ... След като завършва „2001“, Стенли твърдо се насочва към следващия си мащабен проект - филм за Наполеон Бонапарт.
Според Кубрик, Наполеон е най-интересния човек, бродил по нашата земя. Описва живота му като „епична поема от действие“. Той започва най-педантични проучвания относно живота на Бонапарт и изготвя каталог с различни категории – от хранителните вкусове на императора до атмосферното време в дните на различните битки.
Кубрик изпраща свой асистент по стъпките, по които е вървял Наполеон. „Където е вървял той, искам и ти да вървиш.“ Перфекционизма му стига до там, че дори взима пръст от земята на Ватерло, за да постигне максимална автентичност в претворяването на битката и избора на локации.
Набира 15 000 фотографии на места за снимки и 17 000 изображения на Наполеон. Стенли планира големи части да бъдат заснети във Франция и Италия, заради внушителните им площи и в студия във Великобритания, а за баталните сцени, той получава подкрепата и се договаря с румънската армия да наеме 40 000 войника и 10 000-на кавалерия, които мисли да заснеме на територии в Румъния и Югославия.
„Не искам да се преструвам с по-малко войски, защото Войните на Наполеон са били навън на необятни пространства, където формациите се движели по почти хореографичен начин. (Битките били) толкова красиви, като просторен смъртоносен балет, че си заслужава си да се направи всякакво усилие, за да се обяснят тези формации на публиката. Искам да уловя тази действителност във филма, а за да го направя е необходимо да пресъздам всички състояния на битката с болезнена точност.“
Изборът на Кубрик за ролята на Наполеон е бил Дейвид Хемингс („Фотоувеличение“), а Одри Хепбърн за Жозефина, като също така е искал Алек Гинес и Лорънс Оливие за поддържащи роли.
Намерението на режисьора е било да заснеме филма изцяло с естествена светлина там, където е възможно. За целта, Стенли намира обективи, които биха му позволили да филмира секс сцените с Наполеон със свещи, като единствено осветление.
В бележките на финансовите сътрудници на филма, запазени в Архива на Кубрик, са записани негови речи, казвайки че не е сигурен какво точно ще се случи с филма му за Наполеон, но той очаква да направи „най-добрият филм, правен някога“.
Кубрик пише предварителен сценарии, чийто текст е открит през 2000 година и в момента може да бъде намерен и закупен в Интернет.
Всичко се срива през 1970 година, като голяма част от причината се дължи на финансовия неуспех който претърпява току-що излезлия по екраните друг филм за Наполеон – „Ватерло“, съветско-италианска суперпродукция (един от най-скъпите филми за времето си), режисиран от Сергей Бондарчук.
След като е прекарал повече от една година в цялостна подготовка и е прочел е всичката възможна литература която е намерил (близо 500 книги за Наполеон), студията решават, че мечтата на Кубрик е прекалено голям риск ...
Много от историческите проучвания, които той прави се използват за филма му от 1975, „Бари Линдън“, чиято история приключва 15 години преди началото на войните на Наполеон. Неведнъж на по-късни етапи от живота си, Кубрик казва, че не се е отказал от проекта си, вярвайки, че добър и точен филм по темата все още не е направен, но така и не успява да реализира своя до смъртта си през 1999.
В началото на миналото десетилетие, деверът на Кубрик, Ян Харлан е в преговори с Анг Лий и Стивън Спилбърг за съживяване на проекта (Лий като режисьор и Спилбърг като продуцент), но вместо това, Анг Лий решава да направи „Хълк“. Фенове по целия свят се надяват и считат, че единствения човек, който може да направи филма на Кубрик по достоен начин е майстора на съвременния епос – Ридли Скот (твърд почитател и последовател на Стенли).
През Септември, 2009, немското издателство Taschen публикува огромна книга за филма и всички детайли около него, с името „Наполеон на Стенли Кубрик: Най-великия филм, който не бе направен“ („Stanley Kubrick’s Napoleon: The Greatest Movie Never Made”). Книгата е разпечатана в ограничена серия – 1000 копия, първоначално пуснати с цена от 450 паунда. Пакета се състои от 1 голяма книга майка, в която са поместени 9 по-малки книги, съдържайки сценария на филма заедно с всички фотографии на локациите, изображенията на Наполеон, костюми и т.н.
Много интересна статия! Жалко за пропадналия проект, но явно са запазени много от записките на Кубрик и би могло в негова памет да се направи филма. Животът на Наполеон е необятна тема и съм сигурна, че ако се изпипа добре евентуалният филм няма да е провал.
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
1 гласа
Страхотна статия, благодаря