Толкова оригинален филм, че формира основите за нов жанр – романтичната зомби комедия (ром-зом-ком – също като „Зомбиленд”). „Шон от Мъртвите” използва отбора от Саймън Пег и Едгар Райт, които внесат таланта си за написването и създаването на привлекателни загубеняци и находчиви жанрови обрати. Резултата е ужасно смешен, а Шон и приятеля му Ед (Ник Фрост) се опитват да спасят близките си по време на зомби апокалипсис. Плановете им са глуповати, оръжията – странно подбрани, а ръководството – тотално объркано.
Питър и Боби Фарели установяват себе си като комедийни разказвачи с този безпощадно глупав филм. Голямото тайно оръжие за режисьорите – показано в приятелството между закоравелите безделници Хари Дън (Джеф Даниелс) и Лойд Крисмас (Джим Кери) – е възможността да вмъкнат истинска душевност в микса от остроумия, пръдни и дебилни физиономии. Вдъхновени от звезди на нямото кино, братята Фарели сериозно си поиграват със сценария на Бенет Йелин и създават двама епохални идиоти.
Изваждайки на голям екран втората от трите популярни личности от "Шоуто на Али Джи", противоречивия комик Саша Барон Коен прави голям удар с успешния мега хит с дълго заглавие - „Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ“ или както е най-добре да го наричаме, просто „Борат”. Научил няколко урока от „Али Джи в Парламента”, Коен проницателно се завръща към взаимодействието с истински хора, които са ненаясно с факта, че говорят с филмов герой. Полу-импровизиращият му стил разкрива едновременно скритата страна на американското мислене и покъртително смешни и смущаващи моменти. Мигновеното влияние на филма е толкова голямо, че когато той беше издаден, не можеше да се обърнеш, без да чуеш „Нааайс!” или „Хааай файв!”.
Шестият епизод на „Полицейски Отряд” можеше да е последното, което видяхме от Лейтенант Франк Дребин. Отменен от ABC, поради страхове, че сериала изисква прекалено много внимание от страна на зрителите, сериала изчезна за 6 години, преди да бъде възкресен в този първи от три филма. Също както в предния проект на Зукър- Ейбрахамс-Зукър – „Има ли Пилот в Самолета?”, най-голямата шега е смъртоносната сериозност на Лесли Нилсън. Тук обаче, той най-накрая заема централно място, изричайки безумни полицейски клишета, докато всичко около него потъва в хаос (повечето причинен от него самия).
С филми като „Доброто Старо Време” и „Старски и Хъч” зад себе си, Тод Филипс не е точно новак в комедията, но той наистина отлита в стратосферата с този простичък, но толкова добре направен филм. Избирайки група от не толкова известни (и следователно не толкова скъпи) актьори – Брадли Купър, Ед Хелмс и Зак Галифианакис, и изпращайки ги на катастрофално ергенско парти във Вегас, Филипс разтяга бюджета, така че да може да включи колкото се може повече вегасова лудница в лентата. Галифианакис открадва много сцени с повече от ексцентричния си герой – Алън, но всички осъзнават, че Купър е перфектната спойка за пълната лудница. Писателите Джон Лукас и Скот Мур натрупват злополуките една след друга и ние сме въвлечени в смешна мрежа от побъркани престъпници, изгорели от слънцето младоженци, тигри и Майк Тайсън.
Версията на Братята Коен на „Големият Сън” на Реймънд Чандлър вижда Джеф Бриджис като Пича, движейки се като Филип Марлоу напред назад през заплетена мистерия с неясни резултати. Той се натъква на отвличане, обсебване, нимфомания и нихилизъм – а всичко което иска е компенсация за килима си. Разбира се, има и достатъчно време за боулинг с побъркания ветеран от Виетнам - Джон Гудман и простичкия Стив Бушеми, както и сблъсък с Джон Туртуро като цветущия Хесус Кинтана. Боулингът е важен, служейки като анахронизъм. Както Джоел Коен обяснява: „Той ни върна назад към едно не толкова далечно време, но такова, което със сигурност си е отишло.” Което важи и за самият филм.
Magnum Opus-ът на Зукър, Ейбрахамс и Зукър е избран без съперник за най-смешната комедия. Лесно е да се разбере защо. Създателите са безмилостни относно материала си, пускайки безброй груби варианти на филма пред колежанска публика, след което изрязвали всичко, на което хората не се смеели достатъчно. Аеродинамичният бедствен филм представлява четворно-дестилирана комедия с темпо от три нелепи шеги в минута и перфектна смесица от сюрреализъм, остроумие и пародия. Филмът е вдъхновил приблизително милиард цитати и почитания за 30-те години, откакто е на екран и все още не е достигнат от своите много, много имитатори.
