Начало »

Новини

Рецензии „Най-сладкото“ – за историите, които не трябва да бъдат забравени

Най-сладкото

Рецензии
„Най-сладкото“ – за историите, които не трябва да бъдат забравени

19.11.2019, 09:21 | Видяна: 5975 | синефиш.бг | РЕЦЕНЗИЯ

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А някои мечти като това да получиш шоколад или шоколадово яйце, да имаш хубава рокля или прах за пране днес може да изглеждат нищожно малки, но преди 10 ноември 1989 г. си бяха много, много големи.

Какво е усещането да живееш в свят, в който не можеш да си позволиш много „сладки“ неща и в който дори целуването на публично място се наказва с глоба. Това е темата в новия филм на тандема Борис Мисирков и Георги Богданов, оператори на най-успешните български документални филми за последните години. Двамата са и сценаристи и режисьори на „Най-сладкото“, отбелязващ две важни годишнини – 30 години от началото на демокрацията у нас и 30 години от падането на Берлинската стена.

Гергана Димитрова - „Най-сладкото“

Стената не разделяше само Берлин на Източен и Западен, а разделяше цяла Европа на два лагера. В единия, известен като света на „загниващия капитализъм“, хората можеха да си позволят всичко. В другия хората само можеха да си мечтаят за това. И точно в тази връзка някои събираха опаковки от шоколади, като това беше единствената им възможност да се доближат до другия свят.

Атанас Недев - „Най-сладкото“

Мисирков и Богданов представят историите на различни българи и техните спомени от „светлите години на социализма“. Един от героите, живял в Берлин, разказва за гостуването на делегация с важен другар, при което всички се качват на известната телевизионната кула, от която може да се видим целия град. И всъщност се оказва, че източната част тъне в мрак, докато „западналата“ западна част е окъпана в цветове през цялата нощ.

Екатерина Конишева - „Най-сладкото“

Сред другите интересни истории са тази на стюардеса и пилот, които покрай пътуванията си в чужбина се превръщат в „доставчици“ на стоки, които в ония времена са напълно недостъпни на българския пазар. Тя е известна като „каката с яйцата“, защото носи шоколадови яйца на децата, а той снабдява приятелите си с лъскави кутии първокласен прах за пране.

Всички тези истории може да звучат абсурдно и дори смешно днес, но е добре да не бъдат забравяни. Това е идеята на Мисирков и Богданов, които отново демонстрират класа в това да уловят духа на времето. Правят го без да размахват пръст и без глас зад кадър, който патетично да обяснява кой свят е излишния и кое е „най-сладкото“, без което никой нормален човек, не може да живее.

Ивайло Петков