Теми
Най-разочароващите филми на всички времена

Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп (2008)

плюсовете: Всички оригинални съставки бяха на място, включително Спилбърг и Лукас, и въпреки, че Харисън Форд остарява, ние все още се надявахме, че може да се справи. Плюс, това е Инди! Колко лошо може да бъде?

минусите: Хмм, от къде да започнем. Първо, филмът разчиташе прекалено много на видимо лоша компютърна анимация. След това идва Рей Уинстън, крещящ „ДЖОУНСИ” на всеки пет минути. И разбира се, не трябва да забравяме смешния момент с ядрения хладилник. Но най-непростим е факта, че историята изобщо не отговаря на очакванията. Извънземни? Не, благодарим.


Терминатор: Спасение (2009)

плюсовете: „Терминатор 3” беше разочарование, но тази нова част изглеждаше, сякаш може да възвърне баланса в поредицата. Въпреки, че МакДжи бе начело, режисьорът казваше точните неща за запазването на митологията на Джеймс Камерън, докато с Крисчън Бейл, филмът разполага с тежка артилерия в главната роля. Нещата бяха подготвени за нещо специално.

минусите: „Усещам, че направихме много добри неща с "Терминатор", но усещам, че направихме и много лоши.” Казва МакДжи по-късно. В негова защита можем да признаем, че голяма част от екшъна удари в десятката, но като цяло, филмът изобщо не се чувстваше като Терминатор, не на последно място заради малкото пространство дадено на героите, между шума и яростта от битката между хора и машини.


Александър (2004)

плюсовете: Оливър Стоун е режисьор, чиито проекти винаги възбуждат интереса на публиката и критиката. Независимо дали го обичате или го мразите, филмите му са трудни за игнориране, а вероятността да го видим как режисира исторически епос бе любопитна.

минусите: Изваждайки нелепата прическа на Колин Фарел от уравнението, филмът е изпълнен със собствената си значимост от началото до края, преминавайки през поредица от безконечни дискусии между владетеля и съветниците, преди да се впусне в поредната претенциозна батална сцена. И тази наистина ужасна секс сцена между Фарел и Росарио Доусън ...


Зеленият фенер (2011)

плюсовете: Зеленият Фенер е един от най-обичаните супергерои на DC Comics, докато харизматичния Райън Рейнолдс (свежо акламиран от критиката за „Погребан”) е в главната роля. Освен това, DC се нуждаеха от превъзходна адаптация, за да смогнат на темпото на Marvel.

минусите: Задълбаващ в описанието на произхода на героите и омаловажаващ вълнуващите неща и екшъна, „Зеленият фенер” не бе толкова лош, колкото тъп. Като добавим неизненадващия злодей и извънредно лошата компютърна анимация, Уорнър Брос претърпяха епичен провал.


Страстите на Дженифър (2009)

плюсовете: Като погледнем идеята - Диабло Коуди (с "Оскар" за „Джуно”) да напише филм на ужасите (повлиян от „Живите мъртви”) с Меган Фокс, в ролята на обладана от демони мажоретка, която яде мъже - звучи страхотно! Но само като погледнем идеята ...

минусите: Не е особено секси и далеч не е плашещ. Филмът би изглеждал много по-добре като драсканица на задната страна на салфетка, отколкото като завършен филм. Определено Фокс свърши работата си, но ние се надявахме на нещо повече.


Ловци на духове 2 (1989)

плюсовете: Просто казано, първият филм бе (и все още е) една от най-обичаните комедии на всички времена, благодарение на страхотната химия между господата Акройд, Мъри и Реймис. Добре де, и Хъдсън!

минусите: „Ловци на духове 2” е типичния пример за безжизнено продължение, с посредствен сценарий и приблизително половината от енергията и ентусиазма на първия филм. Има причина, Бил Мъри да не е навит на трета част.


Фантастичната четворка (2005)

плюсовете: Филмите за супергерои се радваха на голяма популярност още през 2005 и с успеха на Спайдър-Мен, и филмите за X-Men, хората се надяваха, че успехите на Marvel ще продължат с „Фантастичната четворка”.

минусите: Филмът бе толкова детски, че тотално отчужди от себе си съществуващата фен база на комикса, със своя глуповат сценарий и дразнещо жизнерадостния мироглед. Нека вземем предвид, че „Батман в началото” бе по кината по същото време ...


Жената-котка (2004)

плюсовете: Любимата котка на Батман не е виждана на големия екран от „Батман се завръща” през 1992. Най-накрая, Селина Кайл има възможността да блесне в свой собствен филм. За жалост, трябваше да почакаме, докато Ан Хатауей получи своя шанс.

минусите: Изпълнен с игри на думи, плоски герои и доста съмнителни костюми, „Жената-котка” е толкова долнопробен, колкото „Батман и Робин”, но в основни линии не толкова дразнещ. Всичко това, предвид усилията на Шарън Стоун да подобри нещата ...


totalfilm
превод: Стефан Димов