„Не бих му дал велосипеда си назаем.“ - Мнение на опозиционен парламентарен депутат за Уинстън Чърчил
Има филми, изградени върху зашеметяващи визуални ефекти, филми-фойерверки, които пълнят очите (и ушите) на зрителя с незабравими движещи се картинки (и звуци), превръщащи в реалност дори невероятните приключения на барон Мюнхаузен.
„Най-мрачният час“ спада към друга категория филмови продукти, в която всичко лежи върху раменете и таланта на актьорската селекция. За главната роля, тази на британския държавник Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил, режисьорът Джо Райт се е спрял на Гари Олдмън. Безупречният му избор вече е подкрепен от наградата „Златен Глобус“ на Асоциацията на холивудската чуждестранна преса, но нека припомня, че сме само в началото на сезона на номинациите и отличията.
59-годишният британски актьор и режисьор, когото сме свикнали да виждаме по-често в ролята на злосторник и отрицателен персонаж, присъства в почти всеки кадър на биографичната хроника, която ни пренася в началото на Втората световна война. Армията на Третия райх прегазва Франция и 400 000 британски бойци изпадат в безнадеждно положение в Дюнкерк. Съдбата на Европа се оказва в ръцете на новоизбрания премиер-министър Уинстън Чърчил. След задкулисни схватки и маневри, той се оказва компромисното решение за овакантения пост. Едва заел креслото на правителствен водач, потомственият аристократ се изправя пред съдбоносната дилема дали да преговаря с Хитлер за спасението на страната си и плати унизително много висока цена, или да се сражава с германския диктатор като запази достойнството и честта на нацията.
От последните десетина години, киноманиаците и любителите на историческите филми познават британския политик и дипломат като дебел, досаден, остроумен, заядлив и капризен персонаж, нелишен от известен чар. „Най-мрачният час“ предлага своята версия на Уинстън Чърчил, който никога не е крил пристрастието си си към алкохола и пурите. С изключително сложeн грим, състоящ се от над 60 елемента, Гари Олдмън се размива в образа на изключително енергичния, интелигентен, политически деец, който не се срамува от безобидните си залитания и препъвания. Филмът проследява еволюцията на съмнението, развитието на мисълта, изследва мотивацията и решителността като процес от срещи и разговори, включващи христоматийни цитати и афоризми. Джо Райт наблюдава главния герой в неосветената му спалня, в подземния му бункер и посещава офисите и коридорите на британския парламент с неговите уникални нрави и традиции. Епизодично, във филма се появява безупречната Кристин Скот Томас, в ролята на Клементайн, съпругата на премиера, и краткото й присъствие допринася успешно за нови нюанси към неговия портрет.
„Най-мрачният час“ е урок по история и потвърждение на тезата, че събитията създават личностите и измъкват на преден план лидерите. Филмът е разказ за реален супергерой, спасил човечеството, а не комиксов персонаж борещ се с фиктивни проблеми. Базирана върху реални исторически факти, биографичната хроника на Джо Райт и Гари Олдмън би могла да бъде вдъхновение за всеки политически деец и отправна точка за всеки гласоподавател.
59-годишният британски актьор и режисьор, когото сме свикнали да виждаме по-често в ролята на злосторник и отрицателен персонаж, присъства в почти всеки кадър на биографичната хроника, която ни пренася в началото на Втората световна война. Армията на Третия райх прегазва Франция и 400 000 британски бойци изпадат в безнадеждно положение в Дюнкерк. Съдбата на Европа се оказва в ръцете на новоизбрания премиер-министър Уинстън Чърчил. След задкулисни схватки и маневри, той се оказва компромисното решение за овакантения пост. Едва заел креслото на правителствен водач, потомственият аристократ се изправя пред съдбоносната дилема дали да преговаря с Хитлер за спасението на страната си и плати унизително много висока цена, или да се сражава с германския диктатор като запази достойнството и честта на нацията.
