Да се прави римейк е трудно работа. Не е ясно защо на продуцентите в американското кино въобще им хрумва да връщат на екран неостаряващи класики, които публиката още помни. Може би защото Холивуд обича да повтаря всяка успешна филмова практика, докато не изцеди и най-минимална възможност за печалба. Заради цялата непримиримост на продуцентите да се опитват да пълнят джобовете си страда публиката. Често се налага да гледаме ненужни и безсмислени римейки, които в повечето случаи са промотирани като по-добри от оригинала, но в крайна те са просто провали… Нека да видим кои са най-лошите примери на тази тенденция…
Розовата пантера (2006)
Явно в тази версия идеята е била да превърнат прочутия инспектор Клузо в див и безумен персонаж, защото в оригинала на филма от 1963 г., в която Питър Селърс е в главната роля, този образ е некомпетентен, но забавен скапаняк, който създава хаоса около себе си съвсем инцидентно. При Стив Мартин обаче всичко сякаш е добре премислено. Хаосът е подреден и „несполучлив“. Зрителите не повярваха в спонтанността на историята.
Footloose (2011)
В случая с този филм няма какво да се лъжем, дори оригиналът от 1984 г. е не е добър. Но в крайна сметка, „Footloose“ е една от реликвите на своето време – заедно с неговата забавна абсурдност, и легендарният му саундтрак - който засенчва всичките му драматургични несъвършенства. Крейг Брюър минава за талантлив режисьор, но прекалено претенциозното му отношение към тази простовата история, прави филма кичозен и странен за зрителите, влюбили се в оригинала.
Степфордските съпруги (2004)
Оригиналът е направен през 1975 г. и е всъщност пастелен научнофантастичен хорър, със завоалирана щипка черна комедия, разпръсната по целия сюжет. В римейка обаче сатирата взима връх, и то не по подходящия начин. Това решение на продуцентите - да разместят жанровите основи на филма, не се отплаща добре и крайният продукт е един слаб и с нищо незапомнящ се филм.
Straw Dogs (2011)
Много е трудно да се направи римейк на филм на Сам Пекинпа в наше време. „Straw Dogs“ е твърде политически некоректен филм и неприложим в днешните „условия“, обсебено що се отнася до многото феминистки скрупули, които биха го определили за сексистки. Затова в римейка цялата тази суровост и първичност на историята са изоставени, всичко е замаскирано с изпразнено от смисъл насилие. Разбира се, че публиката забеляза това…
Град на ангели (1998)
Сигурно в историята на киното е имало много други ужасни идеи за римейк за класически и успешен сред публиката филм, но това конкретно фиаско никога няма да забравим. И защо въобще трябва да се възпроизведе отново от Холивуд арт шедьовъра на Вендерс „Криле на желанието“ – това е риторичен въпрос? Този римейк дори не е бледо подобие на оригинала, той е толкова сладък и излишно сантиментален, че може с лекота да запуши артериите на зрителите…
Всички многобройни, ужасни римейки на класически хорър филми
Такива опити не просто предизвикват безразличието на публиката, а директно и ясно провокират обезверението ѝ. Възкресяването на хорър класики във всички случаи е обречено на тотален провал и не е ясно защо въобще на някого му хрумва да прави такива опити като – „Тексаското клане“. „Петък 13-ти“, „Черната Коледа“ и безброй много други филми-римейк, които не си струват гледането.
Bad News Bears (2005)
Тази сатирична бейзболна комедия от 1976 г. остави незаличимо чувство у зрителите. И този филм бе една от реликвите на своето време. Освободен и завладяващ със своята непосредственост, той отдавна се е превърнал в американска класика. В римейка от 2005 г. цялата тази автентичност липсва, шегите са плоски и никак не са адекватни на новото време и въобще на новия век.
Артър (2011)
Оригиналът беше лека романтична комедия, направена още във времето, когато Лайза Минели беше голяма филмова звезда. Да не забравяме и че всичко се въртеше около небрежната харизма на Дъдли Мур, който изигра леко наглия алкохолизиран плейбой Артър. В римейка Мур беше наследен от Ръсел Бранд, който освен, че се изложи, направи от филма тотална боза. Така с тази лента, вместо светът да разбере кой е комикът Ръсел Бранд, светът разбра защо всъщност Ръсел Бранд никога няма да бъде филмова звезда.
Психо (1998)
Никой никога не проумя откъде дойде дързостта на Гас Ван Сант да направи този римейк на един от най-известните филми в историята на киното, и то не на кого да е, а на режисьора с един от най-ярките почерци в пантеона на седмото изкуство – Алфред Хичкок. Римейкът по-скоро прилича на някакъв експеримент, отколкото на филмово произведение. Нещо като Франкенщайн на римейките – движи се, говори, изглежда като жив, но всъщност филмът си е напълно мъртъв и безсмислен. От цялата работа може би има едно хубаво нещо – сигурно вече никой няма да се опита да прави римейк на филм на Хичкок просто така…
