Когато се замислим върху филм, който ни е пренесъл далече от нашата реалност и житейски обстоятелства, често се фокусираме върху една единствена сцена - може би най-голямата сцена от този филм, която сме запомнили. И това е естествено. Тези важни сцени определят възприемането на целия филм. Те могат да бъдат моменти, в който преживяването ни се издига в стратосферата на въображението ни и нашите сетива са възбудени до краен предел. Ето някои от сцените, които тази година успяха да ни развълнуват по такъв начин…
Когато Джаксън кани Али на сцената, за да изпълнят песента, която тя е написала, двамата не просто пеят заедно. Те се сливат в една сцена, в една мелодия, в този безкрайно романтичен момент. Песента създава усещане за екстаз и катарзис, и се забива точно в сърцето на зрителя.
Известната драма на Алфонсо Куарон не е филм за прегръдки, но има един възвишен, топъл и прераждащ сюжета момент, който се случва, след като Клио, преданата икономка, грижовно измъква няколко от децата от вълните на океана. В един филм пълен с незаличими образи, може би това е най-запомнящият се…
Каквито и да са чувствата ви за биографичния филм на Брайън Сингър (мнозина го обожават, а други смятат, че е провал), не може да има никакво съмнение, че режисьорът пази най-доброто за накрая: пресъздаване на изпълнението на Куин от 1985 г. на стадион Уембли по време на концерта „Live Aid”. Всеки зрител е пренесен във времето…
Много зрители забелязаха, че Килмонгър, антигероят от нашумелия блокбасър „Черната пантера“, не може да бъде квалифициран напълно като "злодей". Това е така, защото всъщност има толкова много плам за справедливост в зловредния му план да използва вибраниума на Уаканда, за да въоръжи своите братя и сестри по целия свят. Когато най-накрая той е убит, това е по-малко триумф, отколкото отрезвяващо за всички нас преживяване…
Представете си кървавата кулминация на "Шофьор на такси", проследена през цяла система от камери за наблюдение, като е озвучена от разбиваш сетивата саундтрак. Най-невероятната поредица от кадри в кариерата на Лин Рамзи, създадена за този пост модерен хипнотичен филм.
За известно време нямаме представа къде се намираме: в капан в някакъв неидентифициран летящ обект, навлизащ в сюрреалистичното светло-тъмно небе заедно с пилот, който не изглежда да контролира превозното средство толкова, колкото силите на атмосферата контролират него. Тази сцена е толкова дезориентираща и хипнотизираща, че поставя залог за това как филмът на ще ни потопи в първото космическо пътешествие до Луната.
Тази барокова костюмна драма/комедия е пълна с много изненади, но сякаш нищо в него не е толкова мощно, колкото последните мигове. Абигейл се промъква до върха и гледа пред себе си изправена пред идеята, че тя все още няма ... нищо. И после идва най-дръзкият образ - малки зайчета, пухкави, но диви – намек за животинската природа на хората, която винаги ще провокира човешкото желание завладява…
Кайла показва нейния смотан подарък в „Осми клас“
Когато 13-годишната Кайла най-после е поканена на партито, това е знак, че тя е стигнала до най-високото ниво на популярност в своето училище. Но когато рожденичката отваря подаръците си един по един и третира нейния като токсичен предмет, унижението в душата ѝ е изпитано от всеки един зрител. Сцената е разтърсваща, но също така е и тържествуващо иронична. Старовремската игра, която Кайла подарява, всъщност е метафора за заплахата, която дебне над едно цяло поколение, което е пристрастено и е невъзможно да бъде откъснато от дигиталното си съществуване…
