Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Интервюта Натали Бианкери: „Отнесох се искрено към героите си, въпреки че са фикционални“

Натали Бианкери: „Отнесох се искрено към героите си, въпреки че са фикционални“
Cinefish.bg

Интервюта
Натали Бианкери: „Отнесох се искрено към героите си, въпреки че са фикционални“

17.03.2022, 10:48  |   Видяна: 815  |   синефиш.бг  |   ИНТЕРВЮТА
Вълк, вторият пълнометражен филм на Натали Бианкери, копродукция между Ирландия, Великобритания и Полша, ни въвежда в непознатата за мнозинството от нас вселена на хората, страдащи от видова дисфория – състояние, в което смятат себе си за различни животни – например вълк, кон, дива котка, немска овчарка, папагал (конкретно в този филм). Всъщност „страдат“ може би не е точната дума. Да, тяхното битие наистина е болезнено, но не поради нещо друго, а поради „изправителните норми“ на обществото, което се опитва да им наложи човешка идентичност в специалната „клиника-зоопарк“, в която се развива действието. А иначе… кой може да твърди, че обществото е право, а не те? И кой може да нарече „отклонение“ съвсем естествената, да кажем, при по-малките деца (в живота, не във филма, тук повечето герои са на по-голяма възраст) склонност да се вживяват в ролята на различни животни?

Филмът е представен като проект 15-ото издание на София Мийтингс през 2018 година, където получава Голямата награда „Дани Лърнър“, връчена от филмово студио „Ню Бояна“. Заснет е по време на първите Ковид-вълни, а в главната роля виждаме не кой да е , а Джордж Маккей, познат ни от „1917“ на Сам Мендес. Срещнахме се и разговаряхме с режисьорката Натали Бианкери непосредствено преди първата прожекция на „Вълк“ в рамките на Международния конкурс на СФФ, а отговорът на въпроса като какво животно се вижда тя самата след работата по този филм, може да бъде открит… в „Галапагос“ на Кърт Вонегът.

Да започнем с първоначалната идея за заснемането на такъв филм. Често чуваме за хора, които си мислят, че са някакви животни или предмет, но сякаш не се замисляме много върху това. Възприемаме го дори като нещо метафорично, а от „Вълк“ разбираме, че е съвсем истинско състояние.

И аз не знаех, че има наистина хора с това състояние, но ми попадна новина за жена, която си мислела, че е котка. Реших, че това е наистина интересно, въпреки че статията беше по-скоро шеговита, комична. Усетих, че бих искала да изследвам това състояние, защото по онова време работех по друг проект, който се занимаваше с идентичността и как живеем в собствената си кожа. Мисля, че тези теми тъкмо бяха узрели в съзнанието ми. Така че когато разбрах за видовата дисфория, започнах да интервюирам хора, които бяха в това състояние и наистина се чувстваха като животни. Но знаех също, че не бих искала да снимам документален филм. Не исках да изследвам истинското заболяване в истинския свят, а по-скоро да използвам този синдром като начин да разгледам идентичността в днешния свят през една много фикционална вселена.

Натали Бианкери: „Отнесох се искрено към героите си, въпреки че са фикционални“

Но все пак, как досегашният Ви опит като документалист Ви помогна в работата по този филм?

Смятам, че заради работата ми в сферата на документалистиката винаги съм имала интерес към истинския живот и той влияе върху избора ми на теми. Търся истории в новините. Те предизвикват у мен нови идеи. Следващият ми филм също дойде от статия. Той също е фикция и няма нищо общо с реални хора, но мисля, че това, което ме интересува във филмите, е истината. Мисля, че съм се отнесла искрено към героите си, въпреки че са фикционални. Отнесла съм се с тях така, както бих се отнесла с участниците в документален филм.

Ето го и сложният въпрос за това как актьорите са подходили към ролите си и как Вие работихте с актьорите. Защото още първата сцена в този „зоо-санаториум“ за подрастващи, които смятат себе си за различни животни, е изключително убедителна…

Първо, кастингът беше дълъг. Изгледах много видеа на кандидати, някои актьори пък видях във филми и сама ги поканих. Например, за ролята на момичето-кон, поканих не актриса, а членка на една група, в която обичат да се маскират като коне. Беше доста еклектичен състав. Важно бе още в началото да направя добър избор... А другото ключово нещо беше, че имахме невероятен треньор по движенията. Името му е Тери Нотари. Той е работил по „Планетата на маймуните“ и по „Квадратът“. Невероятно добре разви движенията на героите, особено движенията на героя на Джордж, понеже той изискваше много тренировки. Прекарахме много време в репетиции. Тери Нотари е нещо като тайна суперзвезда в сянка.

Натали Бианкери: „Отнесох се искрено към героите си, въпреки че са фикционални“

Усвояването на движенията, казвате, е било важно, а това подчертано важи и за движенията и играта с очите – особено на главния персонаж, вълка…

Към ролята на Джордж подходихме така: винаги му казвах, че това е героят, когото най-малко познавам, въпреки че е главният. Защото това е много особена ситуация – да вярваш, че си животно. Започнахме с движенията, решихме, че така най-лесно ще разберем какво е за него да е вълк. И наистина открихме как се чувстваш, когато си човек, но да предпочиташ да вървиш на четири крака, да виеш вместо да говориш, да на живееш в гората. Джордж медитираше дълги часове в гората, докато например малки мишлета се осмеляваха да го приближат. Той изследваше наистина духовно и физически връзката с вълка. Оттам вече построихме образа на момчето Джейкъб. А когато се чувстваш вътрешно така, какво е да седиш в класната стая? Какво е да трябва да изпълниш очакванията на околните да си човешко същество? Оттам тръгнаха да се напластяват мълчанието и болката в неговия персонаж. И във филма около него винаги витае усещането, че се е вкопчил в някаква тайна.

Това да трябва да изпълниш очакванията към едно човешко същество е и философски въпрос в този филм. Зад него се крие спектър от философски идеи: какво е човешко и какво - нечовешко, защо нещата се случват така в това човешко, но и нечовешко общество, в което живеем днес...

Намерението ми в този филм понякога оставя хората объркани, защото в него всичко е двузначно. На повърхността виждаме човек, който би искал да е вълк - и някои хора виждат само този план. Но от това наистина произтичат много въпроси. Какво значи да си човек? Какво е идентичност? С нея ли се раждаме? Сами ли я избираме? Желанията ни ли ни дефинират? Или физическата ни форма? Честно казано, във филма ми няма отговори. Дори Джейкъб да заживее в природата - какъв живот ще води после, ще си струва ли? Бруталността на клиниката е адска, това със сигурност не е добра алтернатива, но пък каква е цената на това винаги да си себе си? Също и другите герои, например „немската овчарка“ - той сам е избрал да е немска овчарка. Но какво в нашия свят го е направило толкова нещастен, че да предпочете да живее в клиника, и да се преструва там, че си мисли, че е куче, вместо да е един нормален тийнейджър?... Исках да засегна много въпроси и да ги оставя нерешени пред всички.

Натали Бианкери: „Отнесох се искрено към героите си, въпреки че са фикционални“

В наши дни метафоричното и житейското сякаш все по-често се сливат. Според Вас този филм дистопия ли е, или по-скоро не?

Очевидно, филмът не се случва точно в нашата реалност, макар че би могъл. Не мисля, че има нещо в този свят, което да е по-малко странно или брутално, ако говорим например за конверсионната терапия и всичките ѝ безброй вариации в САЩ през 70-те... И паралели могат да се правят не само с джендъра, но и с расата, и с още милион неща. Макар да е много дистопична ситуация, тя е в същото време и много приложима. А сцената с родителското посещение ни дава това усещане, че има всъщност някакъв външен свят различен от лудостта на тази клиника. Но да, използвам идеята за видовата дисфория, за да говоря по нов начин за проблеми, които са били вече разглеждани от други ъгли. Макар че кой знае, това състояние се среща все по-често. Може след 50 години вече да не е рядко срещано - в този свят, където технологията ни отчуждава един от друг. Ето, с Ковид-пандемията видяхме как хората мигрират към провинцията. Наистина не знаем какво ще последва.

Не пропускайте „Вълк“ ДНЕС – 17 март от 15:30 часа в Дома на киното! Това е последният Ви шанс да се срещнете с предизвикателния филм на Натали Бианкери!























Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg
Ключови думи: шифу от кунг фу панда  |  в самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.  |  злите мъртви  |  кунг фу панда  |  стефан илиев  |  лу даймънд филипс  |  рецензия на филма грозната истина  |  синемакс стара загора  |  рицар тамплиер  |  актьорите от малкълм  |  дебора уингър  |  синьо кадифе  |  духът  |  ди джей карузо  |  режисьор на филма фараон  |  картини от амазония  |  братството на вълците филм  |  бел ами филм  |  топ анимации  |  в началото филм