Преди началото на премиерата на "На педя от земята" във фоайето на Дома на киното се събра целия творчески колектив, приятели, журналисти, актьори, политици и специалното присъствие на омбудсмана Мая Манолова.
На онези, които се съмняват в качествата на филма, ще кажем - той е за хората, които обичат провокациите, небезобидните смешки в соцстил, както и безумните ситуации и не на последно място черния хумор, който е в изобилие. Публиката няма да остане разочарована, защото има за какво да се наслаждава по време на прожекцията. С „На педя от земята“ Максим Генчев застава на една позиция и в един ранг с Емир Кустурица и неговия „Завет“. Затова не е случайно, че именно "На педя от земята" е откупен от френската компания Burdigala, която се занимава основно с разпространение, производство, и международни продажби на филми.
Въпреки, че началото е малко объркващо и хаотично впоследствие пъзелът се подрежда в правилния си вид. Сюжетът на филма са лични спомени от Максим и не на последно място основната фабула е развита богато чрез творческия му гений. Максим Генчев ни пренася в епохата на 1951 г., когато България навлиза в нова епоха и развитие на вече господстващия социализъм. Истинско предизвикателство за младите актьори, които дебютират във филма. Всички те се справят повече от блестящо въпреки, че някои от тях не са живяли през периода на соца. Основното действие във филма се развива в една гранична застава, където се случват драматични събития отразени по малко комичен начин. Всъщност посланията и лозунгите са в изобилие, така както беше по това време. Репликите отразени в сценария са на точното място и излизат от точната уста. Не липсва нищо, включително и врага, който по това време никога не спи, а будната съвест на доброто „ченге“ в случая командира на заставата поставя на място всеки един войник в иначе привидно миловидното ежедневие, което започва да се променя на бързи обороти.
Максим Генчев получава адмирации като сценарист, защото пресъздава един красив брилянтен разказ по истински случай, оставил отпечатък от неговото детство. Операторското майсторство е на Христо Генков - един истински майстор на българската камера. Той е работил в над 40 американски, френски и български филма. Музиката е на Мартин Любенов, чиито композиции са звучали и в известните български филми „Мисия Лондон” и „Хъшове”.
Истински адмирации заслужава дебютът на Десислава Чутуркова – изпълняваща ролята на Цурка. Истинско признание заслужава Ивайло Аспарухов – Рижият, изпълнил и ролята на Али Аслан в „Дякон Левски“. Не мога да пропусна и възхитителния Горан Гънчев – отново познато „семейно“ лице от „Левски“ изиграл образа на Димитър Общи. Евгени Будинов, Златка Керемедчиева, както и плевенчаните Цветомир Ангелов – Цуки и Цветомир Нечев. Безспорно във филма има и един голям дебют на младия Матей Генчев. Малкият син на Максим Генчев има достатъчно време за да продължи кариерата си.
Въпреки, че е екстремен, непредвидим, понякога краен, Максим Генчев е много чувствителен и добър човек. Чудесен разказвач. И както казва за него Евгени Будинов: "Знае, че най-важното за публиката е да бъде изненадвана – да не знае какво може да очаква в следващия момент." Това е най-важното. И смятам, че той го постига.
