Докато гледаме някои филми, доста често ни се иска да уловим даден кадър, да го запечатаме завинаги в съзнанието си. Връщаме филма отново и отново, само за да видим момента отново. Залязващото слънце, изражението на актьора, изкривения ракурс, заслепителните цветове (или контрастно черно-бяло), перфектната композиция и т.н ... Има ленти, които сякаш са направени с тази цел – да дразнят (положително) визуалните ни рецептори.
Наскоро гледах (за 4-ти път) един от тези филми - хипер кинетичния „Домино“ на Тони Скот, започнах да извличам като снимки кадрите, които ми правеха силно впечатление. След 15-тина минути осъзнах, че вече не гледам филма, а по-скоро дебна за такива моменти - филмът беше препълнен с тях. Вижте сами:
В първата част от тази рубрика ще ви покажа 5 любими за мен статични филмови кадъра.
Класическо начало на впечатляващ 6-минутен кадър с първата среща на героите и разговор за Джон Уейн. Сцена, бликаща от красива творческа амбиция и неподправена виталност. Мартин прави сериозна заявка още от началото ...
Първото дело на Скорсезе, започнало снимки още през 65-та като студентски филм, разказващ за Джей Ар (Харви Кайтел) и безделните му приятели, озаглавен "Bring on the Dancing Girls“. По-късно, към филма е добавена романтична фабула с красивата Зина Бетюн и името е сменено на “I Call First”. В този си вид, лентата на Скорсезе прави своята зашеметяваща премиера на фестивала в Чикаго през 1967, а за да получи по-широко разпространение като sexploitation филм, твореца от сицилиански произход трябва да заснеме въображаема секс сцена, която реално няма връзка с филма, но за сметка на това заковава вниманието на зрителя с брилянтен монтаж и експресивност. Името отново е сменено – “Who’s That Knocking at My Door”, но не за последно...
Откриващата сцена от научно-фантастичния ноар на Ридли Скот – „Блейд Рънър“. Мистичeн въздух, дебели снопове светлина (запазена марка), разстилащ се цигарен дим, 2-ма души, единият - човек, другият - не ...
Класиката от 82-ра на британския режисьор (заснел повече от 2000 реклами преди започването на филмовата си кариера) разказва за последните дни на един умиращ вид – хуманоидите, създадени и използвани от човека за работа в извънземните му колонии. Служейки за учебник по операторско майсторство и изграждане на всепоглъщаща атмосфера, „Блейд Рънър“ се превръща в своеобразен символ и вдъхновение за редица съвременни филми и режисьори, особено Кристофър Нолан (при правенето на „Батман в началото“, Нолан показва „Блейд Рънър“ на екипа).
Разпалването на искрата. Мозъкът на малкия режисьор Виктор започва да работи на пълни обороти, след като вижда шанс да съживи мъртвото си куче. Късометражния „Frankenweenie” е едва вторият филмов проект на Тим Бъртън, а стилът му се усеща от километри. С лека пародия и почит към „Франкенщайн“ от 1931, Бъртън създава една забавна, изобретателна и нравствено-трогателна история, подходяща за всички възрасти.
През 84-та обаче времената са били различни, култа към Тим още го е нямало и вместо похвала за лентата, той спечелил уволнение от Дисни, заради провала на тестовите прожекции – децата се натъжавали от филма (?!?). „Frankenweenie” е спрян от разпространение и вижда бял свят едва 10 години по-късно във формата на видеокасети.
Чудовищно-свирепия детектив Стансфилд, и култова реплика „EVERYONE” – Гари Олдман напряга всеки един мускул на лицето си почти до пръсване, а героят му, определен в редица класации като един от най-големите злодеи в киното, е по-страшен от собствените ни кошмари.
През 1993, Люк Бесон вече е работил по „Петият елемент“, но снимките са забавени, заради натоварения график на Брус Уилис. Вместо да разпусне екипа и да изгуби моментната си творческа енергия, Бесон написва „Леон“ за 30 дни, и го заснема само за 90. Въпреки тоталното пренебрегване от страна на фестивали и награди (поради смелото включване на 12-годишно момиче в центъра на суровата филмова действителност), „Леон“ безспорно е един от най-притегателните и обичани филми правени някога.
Седнала в мрака, тъмната страна на всеки от нас ... или поне на Ед Нортън, говори за живота в съвременното „кастрирано“ общество и разкрива своята философия тип живей както ти е кеф, не си роб на никои, не трябва да ти пука от нищо. Тайлър Дърдън пребива всичко живо и го привлича към себе си като магнит, променяйки начина му на мислене – истински властелин на хаоса и освободител на духа. През 2009, списание Empire го слагат на върха на класацията „100-те най-велики филмови герои“, изпреварвайки Дарт Вейдър и Жокера на Хийт Леджър.
Определян като един от най-противоречивите филми на 90-те, „Боен Клуб“ прави своята премиера на Фестивала във Венеция, където е горещо обсъждан от критиката. Някои се опасяват, че филма ще предизвика подражателно поведение у хората (подобно на „Портокал с часовников механизъм“ 3 десетилетия по-рано), а други го определят като поличба за промяна в американския политически живот.
Точно тези моменти помним винаги...Те са като усещането ни за целия филм и са ни заредили със онази пленяваща енергия,която ни кара наново и наново да мислим за този филм!Прекрасно!
Във филма "Леон" има много култови моменти, но Гари Олдман е незабравим. Аз си смомням също един момент а именно как малката Натали Портман седи на стълбището и покрай нея минава Жан Рено и като че ли я забелязва за първи път...
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
0 гласа
Страхотни са!