„И така, къде се намираш. Ти си в някаква мотелска стая. Тъкмо ... тъкмо се събуждаш и си в мотелска стая. Там е ключът. Изглежда, сякаш си там за първи път, но вероятно си там от седмица, три месеца. Трудно е да се каже. Не знам, не знам. Това е просто една стая.“
Освен, че донася на създателите си 2 номинации за "Оскар" и още около 70 други награди, и номинации, учени и медицински експерти определят „Мементо“ като „близко до съвършено изследване на науката за човешката памет“; „едно от най-точните изображения на антероградната амнезия“ (неспособност за придобиване на нови спомени).
След като предизвикал огромни овации на фестивалите във Венеция и Торонто, вторият филм на Крис Нолан безпроблемно намерил европейски дистрибутори за повече от 20 държави, но в Америка, нещата стояли другояче. Шефовете на големите студия (включително Miramax) харесали филма и похвалили таланта на Нолан, но смятали, че е прекалено объркващ, за да привлече широка публика. След като разбрал, че „Мементо“ все още няма разпространение в Америка, популярният независим режисьор Стивън Содърбърг започнал да подкрепя филма, като го хвали в интервюта и публични изяви, осигурявайки му още по-голяма публичност. Малко по-късно, Newmarket (които финансирали продукцията на филма) решили да рискуват и сами да разпространят филма.
След първите няколко седмици, „Мементо“ достигнал до повече от 500 американски кина и спечелил 25 милиона долара (при бюджет от 5 милиона). Успехът на филма бил изненада за хората, които отказали да го разпространят. Осъзнавайки грешката си, братята Уайнстайн (шефове на Miramax) се опитали да закупят филма от Newmarket.
Опасни земи
Кит прави поредната от много си странности като прострелва топка за американски футбол, оставяйки следата си в нея.
Заместник шериф: Харесваш ли хората? Кит: Те са окей. Заместник шериф: Тогава, защо го направи? Кит: Не знам. Предполагам, че винаги съм искал да бъда престъпник. Просто не толкова голям. Всякакви ги има.
„Опасни земи“, дебют за тогава 30-годишния Терънс Малик, се превръща в легендарно изображение на произволното насилие и живота в провинцията. Филма покорява публиката и критиката, а според много, „Опасни земи“ засенчва дори „Коварни улици“ на Скорсезе, излязъл през същата година. Изпълнена предимно с външни сцени, лентата възхищава с прекрасната си визия - цветовете, просторните природни пейзажи, облаците и прозиращите слънчеви лъчи наподобяват едно леко отнесено приказно усещане, изваждащо двамата герои извън света в който живеят.
Режисьор-сценариста работи по произведението още от студентските си години, постепенно събирайки средства за финансирането му от частни инвеститори. Години по-късно, Сиси Спейсек (в ролята на Холи) признава, че филма е променил целия и начин на мислене относно киното и по-нататъшния й път в него, а Мартин Шийн (в ролята на Кит) често дава за пример „Опасни земи“ като най-добрата си работа.
Моите боровинкови нощи
Разтопената ванилия се смесва с „нежелания“ боровинков пай.
Джеръми: В края на всяка вечер, чийзкейкът и ябълковият пай са напълно изчерпани. Сладкишът от праскови и шоколадовият мус почти са свършили ... но винаги остава един цял непокътнат боровинков пай. Елизабет: Какво му има на боровинковия пай? Джеръми: На боровинковият пай му няма нищо. Просто ... хората правят своите избори. Не можеш да обвиняваш боровинковия пай, просто ... никой не го иска. Елизабет: Чакай! Искам едно парче.
Както обичам да казвам, един типичен филм-усещане. „Със сравнително скромен сюжет, филма на Уон Кар Уай не напряга особено мисловните ни процеси, но за сметка на това изпълва сетивата ни с една красива топлина, а виолетовата му атмосфера се разтваря в нас като разтопен ванилов сладолед.
„Моите боровинкови нощи“ е първия англо-езичния филм за широко признатия Кар Уай, а главната роля е поверена джаз певицата Нора Джоунс , която до момента е нямала никакъв актьорски опит. Въпреки това, тя е единствения избор на режисьора за ролята на Елизабет. Открил фестивала в Кан през 2007, филма получава номинация за Златна Палма, а в действителност, нито Уон Кар Уай, нито Нора Джоунс обичат боровинков пай.
Братя
Под дулото на пистолет и няколко автомата, Сам е заставен да убие своя подчинен, за да спаси живота си. За няколко секунди, той събира целия гняв на света и извършва заповедта ...
Нещо, което трябва да се спомене за филмите на Джим Шеридан е, че те те хващат право за гърлото. Показват действителността точно толкова сурова, колкото е, но по един кинематографично красив начин. Блестящ пример за това е и последния филм на шесткратно номинирания за "Оскар" ирландски режисьор - „Братя“, римейк на високо ценения датски филм със същото име от 2004.
Военна семейна драма, черпеща вдъхновение от Омировата „Одисея“, събира впечатляващ актьорски състав, а представянето им е още по-внушително. Тоби Магуайър е неузнаваем и безспорно прави ролята на живота си, която му донася единствено номинация за Златен Глобус.
Във филма, Магуайър и Джейк Гиленхал играят братя, а през 2003, когато Тоби е на косъм от отказване на ролята в "Спайдър-мен 2" заради тежка контузия, точно Джейк е щял да го замени.
Фантастичният Мистър Фокс
Сблъсък в избата за разтапящото злато (сайдер). Плъхът пазач срещу Фантастичния Мистър Фокс. Едновременно комична и безкрайно епична сцена, пропита с духа на Серджо Леоне.
„Фантастичният Мистър Фокс“ е забавена, мила, смешна и трогателена стоп-моушън анимация, написан и режисиран от Уес Андерсън – един от най-оригиналните съвременни кино творци, чийто стил и топлината се разпознават за секунди.
За по-истинско усещане, Уес Андерсън решава да запише диалозите на актьорите на реалните локации, вместо в студио.
„Отидохме в гората, на тавана, в конюшната ... отидохме под земята за някои епизоди. В записите имаше страхотна непринуденост заради това.“
По време на един от външните записи, най-добрия дубъл е провален от звука на преминаваща наблизо лодка. Отворен към случайността, Андерсън променя сцената във филма, така че да преминава самолет и репликите на героя да не се чуят и по-късно признава, че сцената е станала по-добра по този начин.
Базиран по едноименната обичана детска книжка на Роалд Дал, „Фантастичният Мистър Фокс“ в действителност е била първата книга, която Уес Андерсън е притежавал, след като неговата майка му я подарила когато той е бил около 7 години. Режисьорът все още пази същото копие на рафтовете си.
