Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Теми Моите любими филмови снимки - част 2

Моите любими филмови снимки - част 2
Cinefish.bg

Теми
Моите любими филмови снимки - част 2

14.10.2010, 12:06  |   Видяна: 4665  |   синефиш.бг  |   ГОРЕЩА ТЕМА
Част 2
Стефан Димов

Във втората част на моите любими филмови снимки ще поговорим с картини и текст за пет съвсем различни филма – една класика от 60-те; римейк от 80-те на друга класика; режисьорския дебют на най-голямата актьорска звезда за изминалото десетилетие; много в едно или комбинацията от любими жанрове и почит на един болен киноман, и една апокалиптична чудовищно-реална любовна история, разказана ала синема верите. Но преди това, ще ви представя осем  кадъра от любимата ми анимации, а именно „Аниматрицата“.

Някак си останал в периферията, филма определено заслужава по-голямо внимание. Състояща се от 9 кратки истории, „Аниматрицата“ представя детайлен поглед върху светът на „Матрицата“, разказана по виртуозен начин чрез различните техники на съвременното и класическо анимационно изкуство. Героите й, които се намират от двете страни на вселената на Уашовски, се борят със своите вътрешни и външни противници, доказвайки силата на волята. Те допълват щрихите, поставени в игралните филми за „Матрицата“ и добавят нови дълбочини към цялостната картина.

Аниматрицата
Аниматрицата
Аниматрицата
Аниматрицата
Аниматрицата
Аниматрицата
Аниматрицата
Аниматрицата


Чудовищно (2008)

Чудовищно

Четиримата оцелели приятели бягат за живота си към насрещните светлини, заслепяващи зрителя. Човекът-камера тича след тях и ги преследва неотлъчно, като се клати на всички страни и от време на време се обръща към чудовището, което мачка всичко наоколо. Изключително динамична и безмилостно реалистична сцена.

„Чудовищно“ печели публиката със своята истинност. Решението да се направи научно-фантастичен филм, разказан от първо лице само по себе си е страхотно. Направата – още повече. В центъра на вниманието са човешките взаимоотношения, а случващото се около тях е един много силен и безкомпромисен фон. Както винаги, рекламните кампании на филмите с които е свързан Джей Джей Ейбрамс са уникални. Първият тийзър на „Чудовищно“ излиза заедно с „Трансформърс“, като е показван без заглавие. Самото видео е заснето с любителски камери преди реалното начало на снимачния период. По-късно, филмът е промотиран с 7 различни заглавия, някои от тях работни, другите просто фалшиви („1-18-08“, „Cheese”, „Clover”, „Monstrous”, „Slusho”, „Greyshot” и „hide”).

След като вижда част от филма преди излизането му, Стивън Спилбърг предлага на създателите да загатнат на зрителя малко за съдбата на чудовището, след което са добавени моменти (съобщения по радиото, сирени, обратно броене) по време на кулминацията на филма, разкриващи предстоящата въздушна атака, която ще сравни целия Манхатън със земята.


Убий Бил - първа част (2003)

Убий Бил - първа част (2003)

Снежно-кървавият валс на Булката, О‘Рен Ишии и съвършените остриета на Хатори Ханзо тъкмо е приключил. Малкият ручей в красивата градина продължава да тече, а първата глава на отмъщението е отсечена.

След петгодишно отсъствие от екраните, Куентин Тарантино се завръща със своята любима тема – „Отмъщението е ястие, най-добре сервирано студено.“. „Убий Бил“ е хомогенен и яростно изострен филм-почит, събиращ в себе си философията на цели жанрове като самурайския, спагети-уестърна, кунг-фу и китайския боен “wuxia”  жанр. Съвсем целенасочено, ключова роля в първата част има японския актьор Сони Чиба (Хатори Ханзо),  една от най-изявените азиатски звезди от филмите с бойни изкуства (плод на обсъждане още в първия сценарий на Тарантино – „Истински Романс“.)

Сценарият на „Убий Бил“ е връчен на Ума Търман, като подарък за 30-тия й рожден ден от самия Куентин. Като подготовка за ролята й, той я кара да изгледа три конкретни филма – „За Шепа Долари“ (1964) на Серджо Леоне (основно вдъхновение в творчеството на Тарантино), „Кофи“ (1973) с Пам Гриър („Джаки Браун“) и „Убиецът“ (1989) на Джон Ву.
 
Смелият (1997)

Смелият (1997), Джони Деп

Опияняващия вкус на парите ... Рафаел току що е получил повече, отколкото през целия си живот. Той се скатава в мизерната тоалетна на местен бар, за да преброи сумата. В кадъра са събрани трите ключови елемента на филма – пари, „x” и „?”  ... струва ли си да зачеркнеш себе си в името на парите?

Абсолютно непознат за публиката, „Смелият“, адаптиран по едноименния роман на Грегъри Макдоналд, поставя болезнени въпроси за цената на човешкия живот, саможертвата и изкуплението. Лишен от каквато и да е външна намеса, филмът представя точното виждане на Джони Деп за една (не)човешка история на едно бедно индианско семейство, написана, режисирана и изиграна от него.

Освен с визуална красота и пълна автентичност, филмът провокира зрителя с блестящия саундтрак на Иги Поп (който се появява в един кадър). „Смелият“ е номиниран за Златна Палма в Кан през 1998. Дълбоко смутен, Джони Деп отказва да разпространи филма в САЩ, заради негативните рецензии, които американските критици пишат за филма, след прожекцията му в Кан.

Без Дъх (1983)

Без Дъх (1983)

Харизматичния мошеник Джеси разглежда комикс за любимия си герои - Сребърният Сърфист. Малко по-късно, той влиза в спор с момче в магазина, относно действията на Сърфиста. Диалога за супергероя разкрива драмата на самия Джеси, преследван от полицията за убийство – „Само тъпак би останал, когато има възможност да замине.“ Като римейк на класиката, поставила началото на френската Нова Вълна – „До Последен Дъх“ на Годар, лентата на Джим МакБрайд се справя повече от добре в тази си роля. Сюжета не просто е копиран, а е пригоден за американската действителност. Филмът символизира свободолюбието и разчупването на нормите, а Ричърд Гиър вероятно прави най-силната си роля. „Без Дъх“ получава доста слаба оценка от критиците, оплюван е за това, че главната женска роля е поверена на студентка, без актьорски опит, но въпреки това, лентата придобива лек култов статус в Америка и е един от най-любимите филми на Куентин Тарантино (в „Глутница Кучета“, героят на Тим Рот има плакат на Сребърният Сърфист в дома си, което е почит към „Без Дъх“).

Фотоувеличение (1966)

Фотоувеличение (1966)

Последната СЦЕНА от легендарния англо-италиански филм на Микеланджело Антониони. Група мимове се събират на тенис игрище и двама от тях започват да играят ... въображаемо. Играта им е повече от впечатляваща. Те се радват и ядосват, а публиката им ръкопляска ... без звук. Фотографа Томас, случайно става свидетел на случващото се. Камерата следи движенията и реакциите в тихата игра на фантазия. Единствените доловими звуци са тези от стъпките на играчите и птиците наоколо. Повратния момент настъпва, когато „топката“ напуска игрището по посока на Томас и всички се обръщат към него, очаквайки помощта му. Той стига до въображаемия атрибут и го подава на играчите, след което започва да чува реални звуци от играта ... Велико!!!

За да избегнат цензура от кодекса за филмовите продукции (MPPA), Метро Голдуин Майер създават Premiere Productions, компания-залъгалка, която няма договори и влияние от кодекса, следователно не трябва да спазва стандартите му. По този начин, филмът запазва всичките си сексуални сцени и не се налага да бъде орязван.
Още новини:
Филмът на Анджелина Джоли бе блокиран в Босна
Робърт де Ниро стана продуцент на криминалния сериал "Новаци"
Дани Бойл ще режисира "28 месеца по-късно"?
Хоакин Финикс няма да участва във филма на Клинт Истууд "Hoover"
„HDSP: Лов на дребни хищници” с най-много награди на фестивала „Златна роза”
Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното

2 Коментара подреди по:  нови  стари  рейтинг 
 
lus Неутрално
1 16.11.2010, 01:27
Оценка: 0
0 гласа

 
 
 
behwolf Неутрално
2 13.11.2010, 04:21
Оценка: 0
0 гласа

добри попадения

 
 

За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg