"Какво му е на боровинковия пай?" "Нищо му няма. Просто понякога хората избират нещо друго. Боровинковият пай не е виновен, просто никой не го иска."
Този мини-диалог сякаш противоречи на клишето „за всеки влак си има пътници”. Някои ще усетят в думите отчаяние, други реализъм.. Дали за всичко си има причина, или за пореден път имаме нужда от рационални доказателства. Като се замислим, твърдението е разумно и може да се приложи не само към пайове, но и към лампи, ламинирани паркети, лакомства и взаимоотношения разбира се.
В такива боровинкови мисли ни хвърля Уон Каруай - режисьорът, чийто почитатели следят всяко негово ново заглавие. С работата си по филма „Моите боровинкови нощи” (2007) Каруай за първи път снима в САЩ, режисира американски актьори и разделя сценарната работа с Лорънс Блок, автор на криминалетата „Надежда за смърт” (2005), „Всички цветя умират” (2006), „Крадците не избират” (2007) и др. Така, че хонконгският разказвач на филмови приказки прави своеобразен дебют на американска земя.
Но кому бе неоходимо това плодово сближаване с Холивуд. Основната разлика между римейковете /„Къща край езерото", „Лице назаем”, "Предизвестена смърт” и т.н./ на азиатски филми и оригиналите е, че във вторите версии се губи целия „йероглифичен кинематографизъм” * на източноазиатското кино. Това се случва и с „американския филм” на Уон Каруай. Холивудските актьори /всеки един талантлив поотделно, с доказан опит и стабилна филмография, изключение прави певицата Нора Джоунс/ не могат да пресъздадат лепкавата влажност във въздуха и вкусът на нудълите.
Боровинките, захарта, маслото и ванилията са с различен вкус. Вероятно защото произходът им не е от същия регион. Характерните качества се усещат – неоновата светлина, здрачовата приглушеност, цветните подправки, подреждането на кадъра като луксозна картичка.
Но основните съставки са променени. Филмът е само поръсен със стилистиката на Уон Каруай, но е отдалечен на няколко континета от наситеността на „В настроение за любов” (2000) и „2046” (2004). Чакаме продължението на „Пепелта на времето” (2008) и „Жената от Шанхай” (2009), които ще се снимат в Азия. Много се надяваме, че ще ни забъркат двата пая, по оригинална каруайска рецепта.
* Мартонова, Андроника. Йероглифът на киното, Панорама,София, 2007
Премиера в България: 13.06.2008 Световна премиера: 22.11.2007 Жанр:Драма, Романтичен Хонг Конг, Китай, Франция / 2007 / 111 минути Възрастова група: C - Не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст
Звук:
Dolby Digital Режисьор:Уонг Карвай В ролите:
Дейвид Стратърн, Нора Джоунс, Натали Портман, Рейчъл Уайз, Джуд Лоу Разпространител: Съни филмс / Block 2 Pictures, Studio Canal
Сайтове:
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
Моите боровинкови нощи (2007)
My Blueberry Nights
[+]
cinefish.bg
60/100
За жалост не е точно това, което може да се очаква от режисьора на "В настроение за любов".
Cinefish.bg
[+]
PC Mania
60/100
Велчо Стефанов
[+]
Playboy
50/100
Калина Гарелова
[+]
Actualno.bg
70/100
Лора Трайкова
[+]
Екран
70/100
Неда Ковачева
[+]
Деян Статулов
70/100
Нова телевизия
[+]
Programata.bg
80/100
”Рафинираният почерк на Карвай личи във всеки обагрен с неон кадър, всеки епизод със забавен каданс и всяка сладко-горчива емоционална сцена... – с финал, който се разтапя бавно, като сладолед върху боровинков пай.”
