Предраг (Мики) Манойлович е роден на 5 април 1950 г. в Белград, бивша Югославия, сега Сърбия. Майка му актрисата Зорка Манойлович има хърватско-черногорски корени. Баща му е сърбин с френски произход. За първи път Мики се качва на сцена когато е на 6 г. През 1972г. завършва Академията за филмово и театрално изкуство в Белгард. Първо играе в театъра - сериозни и сложни персонажи като Макбет, Хамлет, Чарлз ІІ, Калигула, Сирано дьо Бержерак.
След дебюта си през 1970г. в телевизионния “Чедомир Илич” четири години по-късно се запознава и с големия екран с лентата “Отписани” на Александър Джорджевич. Започва активно да се снима в телевизионни сериали.
С “Grlom I jagode” (1976) става супар звезда. Следват “Животът е хубав” (1976), “Sedam sekretara SKOJ-a (1981) и “Вук Караджич” (1981). Емир Кустурица го открива за ролята на бащата в “Баща в командировка” (1985), което слага началото на общото им сътрудничество, което продължава и до днес със заглавията “Ъндърграунд” (1995), “Черна котка бял котарак”(1998) и “Обещай ми”(2007).
След 1981 започва активно да участва в копродукции, както и изцяло френски и италиански филми. Работи редом до Алида Вали в “Sezona mira u Parizu” (1981), през 1989г. в “Seobe му партнира Изабел Юпер” а Катрин Деньов в телевизионния “Court toujours – L'inconnu” (1996). Идва 1992 и “Аржентинско танго” на Горан Паскалевич. Последван от “Tito I ja”(1992) и (“Piste du telegraphe, La”1994). Манойлович е познат със своята гъвкавост като актьор и по тази причина се вписва еднаква добре както в комедии, така и в драми. През 1997 играе в италианския “Artemisia”.
Франко Джиралди го режисира през 2002 във “Voci” по романа на Дачиа Мараини. Италианската връзка продължава с “Marinai perduti” (2003) и “La fine del marе” (2007). Мики Манойлович получава номинация за най-добър актьор от Европейските филмова академия през 2007 за участието си в “Ирина Палм”. Тази година ще го гледаме като Бай Дан в българския ”Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, а в “I demoni di San Peterburgo” ще изиграе Достоевски.
