Саип Паша е известен и обичан в Измир. Жителите на града го избират за кмет. Племенникът му Хюсеин Кенан е учил инженерство по настояване на амбициозния си чичо. Хюсеин прекарва детството си в бедност сред лозята на Бозкая.
По-късно той продава магазина на майка си и заминава за Европа, за да развие музикалния си талант. Става доста известен със своите композиции, наречени „Ориенталски ноктюрна”. Освен това Хюсеин свири прекрасно на цигулка. Но не устоява на молбите на чичо си и за няколко месеца се връща в Измир, където е прекарал детството си.
Чичо му Саип Паша се хвали и гордее с Хюсеин, когото някога е познавал като палаво момче. Организира пиршества и с удоволствие показва привързаността си към композитора, прочул се на толкова ранна възраст. Хюсеин Кенан се отегчава от тази помпозност и предпочита да замине за Бозкая да си почине. Като дете той е живял тук в крайна бедност, но сега се радва на относително охолство.
В Бозкая той се запознава с младото момиче Ламия. Ламия е загубила родителите си и сега живее с чичо си в Бозкая. Хюсеин Кенан започва флирт с омъжената г-жа Нимет. Любовниците водят Ламия навсякъде със себе си, за да пресекат клюките.
Ламия знае за романтичната им връзка и съжалява Хюсеин, защото г-жа Нимет е омъжена. По детински тя си въобразява, че връзката им е много драматична и се разстройва ужасно, когато осъзнава, че това е обикновена любовна история.
