Представяме ви 12-те филма, състезаващи се за Голямата награда „София – Град на киното“, която се определя от международното жури в състав Теодор Ушев (мултимедиен артист, режисьор и графичен дизайнер, Канада-България), Иля Хржановски (режисьор, Русия), Светла Цоцоркова (режисьор, България), Наташа Петрович (актриса, Северна Македония) и Саболч Хайду (режисьор, актьор, продуцент, Унгария) и се връчва по традиция от патрона на фестивала – Столична община:
„Вухай“ („Wuhai“) – Китай, режисьор Джоу Дзъян; „Диви дни“ („Savage Days“) – Франция, режисьор Давид Ланзман; „Луцу“ („Luzzu“) – Малта, режисьор Алекс Камилери; „Неподвижен“ („Bedridden“) – Монголия, режисьор Бямба Сахя; „Петя на моята Петя“ („Petya of My Petya”) – България, режисьор Александър Косев; „Работна смяна“ („The Shift“) – Латвия, режисьор Рейнис Калвинш; „Разлом“ („Ravine”) – Унгария, режисьор Балаш Краснахоркай; „Розовият облак“ („The Pink Cloud“) – Бразилия, режисьор Юли Жербасе; „Уроци по немски“ („German Lessons”) – България-Германия, режисьор Павел Г. Веснаков; „Черната котка“ („The Black Cat“) – Иран, режисьор Карим Мохамад-Амини; „Шоуто на Джемил“ („The Cemil Show”) – Турция, режисьор Баръш Сархан; „Шпагат“ („Grand Écart / Spagat“) – Швейцария, режисьор Кристиан Йоханес Кох.
Повече информация за четирите филма, които не бяха обявени досега.
Стартирал като проект от София Мийтингс, филмът на Бямба Сахя „Неподвижен“ („Bedridden“) има световната си премиера в Талин, където печели овации от киноспециалистите. За първи път в конкурсната програма на СФФ влиза филм от Монголия, а режисьорът му е завършил операторско майсторство през 1996 година във ВГИК, Москва. Сахя има опит в международни продукции („Държава на кучетата“ и „Хадак“ на Петер Бросенс), режисьор е на няколко документални филми, а в игралното кино дебютира през 2013 година. „Неподвижен“ е вторият му пълнометражен филм, а историята е за млад писател, който решава да не става от леглото си, докато не завърши своята книга. Творбата му теоретично би могла да прокара „славата“ му от неясните онлайн-пространства на по-високо ниво, пък и в момента не съществува нещо, което да го очаква във „външния“ свят – нито екзалтираща любов, нито друга силна мотивация. Разбира се, никой от близките не е във възторг от това егоцентрично решение и писателят трябва да се изправи пред последиците.
„Диви дни“ („Savage Days“) на френският режисьор Давид Ланзман отвежда публиката в Париж, по стъпките на парите, удоволствието и амбицията. А техните образи изпълват със съдържание студент, който проституира, първокурсник наркодилър (в ролята е Ален-Фабиен Делон) и търговец, който прави тонове пари. Съдбите им се преплитат, раждат се чувства, а историята запечатва част от реалността на днешните млади поколения. С „Диви дни“ Давид Ланзман се завръща в Международния конкурс в София, след като през 2006 година представи дебюта си „Ду-ууп“ (2004).
Вторият игрален филм „Вухай“ („Wuhai“) на китайския режисьор Джоу Дзъян е история, която смесва драма и трилър. След наградата на ФИПРЕССИ на кинофестивала в Сан Себастиян, филмът ще бъде представен пред българската публика в Международния конкурс през март. Във фокуса на историята е семейна млада двойка, живееща в град Вухай. След продължителни разправии и неразбирателство, двамата решават да търсят отговори на проблемите в деня на годишнината от сватбата си, без да подозират за надвисналата смъртоносна буря.
Най-добрият латвийски дебют за 2020 година „Работна смяна“ („The Shift“) на режисьора Рейнис Калвинш ще срещне фестивалната публика в София с млад шофьор и неговия отчаян опит да успее да изкара изчезналите пари, които дължи на все по-нетърпеливия си шеф, като навърта километри в сложните таксиметрови войни. Скоро кражбата, която го е поставила в безизходица без негова вина, ще се окаже най-малкият му проблем… Режисьорът е възпитаник на Балтийското училище за кино и медии в Талин, с магистърска степен от школата на легендарния Бела Тар в университета в Сараево.
* * * Извън конкурсната програма ще бъде показан словашкия филм на известния продуцент Рудолф Бирман („Служих на английския крал“) и Мариана Ченгел Солчанска „Боклуци“ („Scumbag/Sviňa“). Историята е конструирана като трилър, в основата ѝ е бестселърът на словашкия журналист и политически анализатор Арпад Золтеш, а в сюжета има отзвук от убийството на журналиста Ян Куцияк, който разследва корупцията във върховете на политическите кръгове. Филмът не е документален, но фактът, че е вдъхновен от реални събития, прави картината на съвремието – изтъкана от престъпни връзки между политици, мафия, полиция, правосъдие и крупни бизнесмени – още по-плашеща.
