Феликс Бонафер (Хопкинс), е застаряващ сценарист, трудещ се над странен крими скрипт, който вдига бариерата за химерите и илюзиите, които само това чакат, за да нахлуят в живота му.
"Мечтание в съня, сън в мечтанието" - лайтмотивът е от Едгар Алън По. "Между два свята" е амбициозен, но емоционално кух. Тортата въображаемо-реална, която разстроеният мозък на Феликс разрязва по диагонал, е наистина дебела, но никой от многото персонажи няма реална обосновка за поведението си.
Накъсаният монтаж и безброй използвани филтри и "хватки", пък правят двата часа гледане изнурително занимание. Има и красиви отломки от потъващия кораб. Една от тях е Крисчън Слейтър, тук психопатичен квази проповедник и литературен герой на Феликс.
В своя диалог, той преразказва "Похитители на тела" - сай-фай хорърът на Филип Кауфман от 78-ма(не този на Абел Ферара от 94-та), за да обясни, как след като изсмучат през очите душите ни, Марта Стюарт, Опра Уинфри и другите известни теле-вампири, постепенно ни изпълват със самите себе си.
В крайна сметка, от шарения калейдоскоп скицирани многозначително типажи, темата за обърнатото с хастара навън шизо-въображение си остава затрогваща и интересна, само на Хопкинс.
0 гласа
Ще почакаме и ще видим...