Рецензии
Механикът: Професионалистът Стейтъм

от Александър Райчев

Едва ли има човек, особено от мъжки пол, пред чийто поглед в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век да не са се извъртяли десетки и стотици пиратски видеокасети с филми на Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Брус Уилис, Чък Норис, Жан-Клод Ван Дам и всички останали екшън герои.

И докато по света екшън филмите пълнеха киносалоните, то в България те заемаха видно място в кварталната видеотека и обикновено за най-хитовите заглавия трябваше да се чака или да си приятел с някой служител, за да ги наемеш по-скоро. За качеството на предлагания по онова време продукт няма смисъл да говорим, емоцията вземаше връх над всичко останало и неутрализираше обикновено лошата картина и звук.

Постепенно екшън героите остаряха, някои влязоха в политиката, други продължиха да се снимат в третокласни продукции, но носталгията по отминалите Златни години си каза думата и през 2010 Силвестър Сталоун се нае да възкреси жанра с „Непобедимите” („The Expendables”), в който успя да събере основна част от големите имена, раздавали тупалки на екрана през предишните няколко десетилетия.

Като дясна ръка на самия Сталоун във филма бе отредено място на наложилият се с поредицата „Транспортер” Джейсън Стейтъм, превърнал се в любимец на публиката и с ролите си в „Две димящи дула”, „Гепи”, „Огън в кръвта”, „Италианска афера”. Изборът на Стейтъм се оказа повече от успешен, защото актьорът успя да вдигне нивото на филм, от който зажаднялите за неподправен old school екшън фенове останаха леко разочаровани.

И ето че няколко месеца по-късно на екран излиза „Механикът” – филм, който е много по-близо до напомпаните с тестостерон заглавия, добили култов статут в стария VHS формат. За щастие през 2011 вече не трябва да чакаш, за да гледаш желания краен продукт, а го получаваш на световна премиера, в модерен киносалон, със звук и картина, които отразяват последните тенденции в оборудването на съвременните мултиплекси.

Режисиран от опитния Саймън Уест („Въздушен конвой”, „Дъщерята на генерала”, „Лара Крофт: Tomb Raider”) „Механикът” има всички необходими елементи на жанра – мълчалив и самотен професионалист, стар ментор, ентусиазиран новак, предателство, отмъщение и всичко това гарнирано с повече от достатъчно погинали bad guys, някои от които се размазват с особено добре подбрани звукови ефекти.

Като независима продукция „Механикът” разполага с далеч по-малък бюджет от този, с който е оперирал Уест при заснемането на предишни свои филми като „Въздушен конвой”, но въпреки това филмът компенсира със сценарните решения на Ричард Уенк („16 пресечки”) липсата на пари за повече експлозии и мащабни екшън сцени.

Така първата половина от филма ни запознава с отделните герои и най-вече с централната двойка Стейтъм-Фостър в привидно по-забавено темпо, което постепенно набира скорост.

Отсега е сигурно, че на ежегодните награди на MTV за кино Бен Фостър заслужено ще получи нагарадата или поне номинация за „Best Fight Scene”, защото едва ли може да се даде друго определение за боят между неговия герой и двуметровия бивш състезател по американски футбол Джеф Чейз.

Колкото и нереалистична да изглежда на моменти битката между двамата, то чистата злоба, която Фостър винаги умело излъчва на екран ще накара зрителите да повярват, че значително по-дребничкия опонент може да спечели. Феновете ще останат доволни при всяко положение.

Във втората половина на филма, „Механикът” набира скорост и предлага няколко доста добре конструктирани екшън епизода, които включват бягство по фасадата на висока сграда и улична засада, при която количеството смачкан метал ще задоволи потребностите на определена група български граждани за месеци напред.

Като цяло бойните сцени в „Механикът” следват един по-реалистичен стил, наложен с поредицата за Джейсън Борн и последните два епизода на Джеймс Бонд с Даниел Крейг в ролята на британския шпионин.

Джейсън Стейтъм вече има достатъчно натрупан опит, за да изглежда убедително като самотния наемен убиец, който следва стриктно собствения си морален кодекс и внимателно изградените си правила.

За разлика от по-отдалечения от реалността „Транспортер” и направо фантастичния „Огън в кръвта”, то в „Механикът” Стейтъм пресъздава герой, за който зрителят може да повярва, че е способен наистина да извърши показаното на екрана.

За финал трябва да се отбележи, че „Механикът” е римейк на едноименен филм с Чарлз Бронсън от 1972, който обаче едва ли е особено известен на българските зрители, за да ги изпълни с предразсъдъци спрямо обновената версия. Все пак в Холивуд вече почват да правят римейк на успешни европейски и азиатски филми още преди да са обиколили целия свят, така че в случая говорим направо за чисто нов филм, който днешните зрители могат да гледат непредубедено.

А „Механикът” е от филмите, които за съжаление все по-рядко се правят с достатъчен ресурс и достатъчно професионално, за да достигнат големия екран, така че всички фенове на екшън жанра могат да си направят подарък и за 90 минути да се пренесат в близкото минало, когато водещите световни заглавия носеха имена като „Рамбо”, „Командо” и „Умирай трудно”.