Мая Бежанска е родена на 19.05.1979 г. в Благоевград, актриса.
През 1994 г. завършва актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Николина Георгиева при НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Работи в Столичен куклен театър.
Участва в театралните постановки: „Пинокио” (Младежки театър, 1993), „Меко казано” (Пътуващ театър, 1994) и др.
Участва в постановките на Столичен куклен театър: „За една обикновена шапчица червена”, Котаракът в чизми”, „Неспящата красавица”, „Любопитното слонче”, „Български народни приказки и песни”, „Сама вкъщи”, „Ние врабчетата”, „Голямото кихотене”, „История за чайка и банда котараци” и др.
Роли в киното: Ирена („Urnebesna tragedija” – 1995, Director Goran Markovic), Миньон („Sinbad: The Battle of the Dark Knights” – 1998, Director Alan Mehrez), Кати („Печалбата” – 2001, реж. М. Халваджиян), Доли („Маймуни през зимата” – 2006, реж. М. Андонова).
Участия в телевизията: в предаванията „Лека нощ, деца”, „Рожден ден”, „Еуфорична трагедия”, „Шоуто на Слави”, „Комиците”, „Байландо” където танцува с военния пилот Николай Ефтимов, баща на две деца страдащи от аутизъм. Целтта е да се съберът средства за единственото частно училище в София, което се бори за деца страдащи от болестта. Носител на национални и международни награди.
Мая Бежанска освен с актьорската професия се занимава и с музика. През 1993 г. тя и Стефан Вълдобрев участват в хита „Обичам те, мила”. 1995 г. Вълдобрев отново кани Бежанска за албума му „Революция”, а самата тя през 1999 г. издава собствен албум озаглавен „Лимон” и изцяло композиран от Стефан Вълдобрев. Хит от него става песента „Накъде”.
Участва в новия театрален проект „ТвояЗавинаги”, където текстът е създаден по новелата „Мрежата” на Мария Станкова. Спектакълът среща и преплита родния театър с интернет, театралното се среща с виртуалното, като основна тема е отчуждаването на хората един от друг.
Мая Бежанска за себе си:
Аз съм приятел.
В себе си бих променила... Импулсивността си.
Дразня се от... Глупостта, посредствеността, егоизма.
Гордея се с... Моето семейство и приятелите си.
Плача за... Много неща могат да ме доведат до сълзи. Ревла.
Въодушевява ме... Красотата. Нощта.
Не излизам навън без... Дрехи.
Ако можех да живея във филм, бих живяла в... Да има елфи, принцеси, романтика, любов. „Властелинът на пръстените”.
Моят страх е... От лошите неща, с които не мога да се справя.
Моят идел е... Оставих ги в детството.
Публикувано във в. Стандарт, бр. 5066, приложение „Живот”, 16.02.2007, с. 3.
|
