Безспорен майстор на великолепни филмови разкази, Джим Джармуш има специално отношение към зрителите – той изисква от тях внимание и мисъл, за да могат не само да гледат историите му, но и наистина да виждат какво разказват те… Първите реакции след премиерата на „Мъртвите не умират“ („The Dead Don’t Die”) в Кан бяха доста противоречиви – част от специалистите определят филма като дръзка хипстърия, зомби-комедия за апокалипсис, представен с ясното съзнание, че той е неизбежен – и сме си го навлекли ние! Както се пее в едно кънтри-парче във филма, „After life is over, the afterlife goes on” („След като приключи животът, идва ред на живота след смъртта“), а препратките към изпразненото от смисъл съвремие на средностатистическа Америка, както и на цялото човечество, са очевидни и не малобройни.
Естествени са реверансите на автора към класическите зомби-филми на Ромеро, а Screen Daily определят филма като „мрачен портрет на нашето зомби-съществуване”. Актьорският екип, както винаги във филмите на Джармуш, е великолепен - Бил Мъри, Адам Драйвър и Клои Севини обикалят „бойното поле” с невъзмутимостта на шерифи, които могат да се справят с всяка ситуация и констатират привързаността на събудените неумрели към дейности, които са им били присъщи приживе.
Тилда Суинтън отново е майстор на преображенията и съчетава ежедневието на гримьор на трупове с безпощадността на посветен в бойните изкуства източен воин. В компанията участват още Стив Бушеми, Дани Глоувър, Селена Гомес, Остин Бътлър, RZA, както и музикалните икони Иги Поп и Том Уейтс.
