Мариус Куркински (Ивайло Василев Стоянов) е роден на 15.10.1969 г. в град Нови Пазар, Варненско.
На 12 години постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър - Варна, а след това в театър “Щурче” на братя Райкови. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Крикор Азарян (1993) и кинорежисура при доц. Георги Дюлгеров (1996) в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Дебютира в ролята на Ромео („Ромео и Жулиета” – У. Шекспир) в Народен театър за Младежта (1992). Работи на свободна практика като режисьор и актьор.
Най-голяма популярност му донасят неговите моноспектакли, с които бързо става любимец на родната театрална публика. Във всеки един от тези моноспектакли актьорът-режисьор Мариус Куркински разчита най-вече на пластическата си изразителност. Както тук така и в спектаклите си Куркински търси тържественото, силният емоционален патос, пиршеството на духа. Уникално качество на твореца е, че той има способността да прави театър от различни текстове – драматургия, проза, стихове.
Негови моноспектакли са „Дон Жуан” по Ж. Б. Молиер, на сцената на Младежки театър (1993) „Песен на песните” – Мариус Куркински по Библията, НДК (1993), „Дамата с кученцето” – А. П. Чехов, НДК (1996), „Евангелие по Матея” фондация „Концепция за театър” (1997), „Самият човек” по Андрей Платонов фондация „Концепция за театър” ( 1999) , „Сънят” от „Светът в 10½ глави“ на Джулиан Барнс, ДТ-Пловдив (2001), „Сътресение” по разказите „Сътресение“, „Страх“ и „Засукан свят“ на Николай Хайтов, ДТ-Пловдив (2006).
Поставя произведения от Уилям Шекспир „Дванайсета нощ” (1997), „Укротяване на опърничавата” (2008) на сцената на Държавен сатиричен театър, „Зимна приказка” на голяма сцена на Народния театър.
„Кралят елен” по Карло Гоци (2001), „С любовта шега не бива” по Алфре дьо Мюсе (2005) НТ „Иван Вазов”. „Свекърва” от А. Страшимиров (2003), „Кървава сватба” от Федерико Гарсия Лорка в Пловдивският театър (2006). „Големанов” (2004) и „Женско царство” (2005) от Ст. Л. Костов на сцената на МГТ „Зад канала”.
Освен по сцените на професионалните ни театри поставя и на тази на Учебен драматичен театър при НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, „Синята птица” (1998) и „Годежът” (2000) от Морис Метерлинк, като последната е копродукция на ДСТ и НАТФИЗ.
Автор е на игралният филм „Дневникът на един луд” по едноименната повест на Н. В. Гогол. Носител на национални награди.
|
