Маргарита Стоянова Младенова e родена на 25 април 1947 г. в Свищов. Тя е режисьор, педагог. Следва органична химия във ВХТИ в София. Завършва режисура за драматичен театър при проф. Ф. Филипов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1972). Дебютира с „Малко е да си добър” – по „Масовик” – В. Розов в ДТ – Силистра (1972). Работи в ДТ – Силистра, ДТ – Русе, Държавен сатиричен театър, Театър „София”, художествен консултант на ДТ – Сливен, основателка (съвместно с Иван Добчев) и директор на Камерен студиен театър „Сфумато” (по-късно ТР „Сфумато”). Асистент (1975-88), професор (1991) в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Води (съвместно с Ив. Добчев) експериментален клас за актьорско майсторство по алтернативна програма на обучение (1991-95) и клас по режисура за драматичен театър (1995) в НАТФИЗ. Заедно с Иван Добчев основават своя театър-лаборатория – Театрална работилница „Сфумато” (1988), в която работят съвместно и до днес.
Христо Петков, актьор „Грети е ужасно взискателна, всеки път тя изисква някаква крайност на присъствието и необратимост. Търси особена енергия, която не винаги се получава и това понякога я изнервя. Често след представление тя казва, „Днес защо така? Не сте полудели, не сте самураи!”, някакви такива симпатични неща.”
Албена Георгиева, актриса „Грети работи с невероятно доверие към актьорите, прави те съавтор на спектакъла. Има невероятна воля, търпение и работоспособност, може да седи в театъра по дванадесет часа, ако трябва и повече.”
Атанас Атанасов, актьор „При нея всичко става неочаквано. Без уговорки за срещи, кафе и кабинетни заговори. Вероятно проиграва партията покер сама със себе си. И така - хвърли картата и отмина, почти тичайки. По-забързан режисьор от нея не съм срещал. Тя е тук и в същото време някъде другаде. Наистина не мога да повярвам как е възможно току-що загубил я от погледа си, да я срещна отново на следващия светофар как вече се връща. Не върви, а прелита. Неизменно една педя над земята. Крехка и сериозна. Много рядко носи нещо в ръцете си, а ако носи, обемът му е несравним с енергията, която те излъчват. Почти винаги свити в юмручета. Бледи от усилие да се справят с времето. Да го обуздаят. Нейните ръце -както това се случва при добрите актьори са в хармония с аурата, на която е подвластна. Те са част от енергията, с която е надарена. Не обясняват мисълта и словото и. Не са реквизит, който маркира смисъла на нейната устременост. Поради това са лишени от дребнавостите на ежедневието, а се докосват до изключенията в живота. Изключителността, с която Маргарита Младенова е надарена беше за мен от голяма полза.” сп. „Homo Ludens”, бр. 6-7, 2003
Създала е над 150 постановки за драматичен театър, телевизия и опера по текстове на български, руски и западноевропейски класици.
Постановки: „С любовта шега не бива” – А. дьо Мюсе, „Приказка за стълбата” – П. Атанасов, „Сватба” – Е. Канети, „Меко казано”, „Морскосиньо”, „Лунната стая” и „Опакометаморфози” – по В. Петров, „Месец на село” – И. С. Тургенев, „Ние врабчетата” – Й. Радичков, „Чинцано” – Л. Петрушевска, „Иванов” – А. П. Чехов, „Чайка” – А. П. Чехов (съвместно с Ив. Добчев, програма „Чехов” на ТР „Сфумато”), „P.S.” – колаж от пиеси на А. П. Чехов (Програма „Чехов” на ТР „Сфумато”), „Играем Петрушевска” – по Л. Петрушевска, „Грехът Златил” – по Й. Йовков (Програма „Йовков” на ТР „Сфумато”), „Луда трева” – по Й. Радичков (Програма „Радичков” на ТР „Сфумато”), „Три сестри” – по А. П. Чехов, (Програма „Чехов” на ТР „Сфумато” ), „Лоренцачо” – Ал. Мюсе, „Така познатото сънувано мечтание” – по А. П. Чехов, И. С. Тургенев и А. Некрасов), „Антигона смъртната” – по Софокъл ( Програма „Митове” на ТР „Сфумато”), „В полите на Витоша” – П. К. Яворов, „Нирвана” – К. Илиев, „Апокриф” и „Черното руно” ( авторски спектакли съвместно с Ив. Добчев, Програма „Архетипи” на ТР „Сфумато”), „Долината на смъртната сянка: Альоша” – по романа на Ф. М. Достоевски „Братя Карамазови” (Програма „Достоевски” на ТР „Сфумато”), „Станция Елабуга” – авторски спектакъл на Маргарита Младенова (Програма „Изход” на ТР „Сфумато”), „Жюли, Жан и Кристин”, „Мъртвешки танц” – А. Стриндберг (Програма „Стриндберг” на ТР „Сфумато”) и др.
Поставя (заедно с Ив. Добчев) с френска трупа „Вишнева градина” – А. П. Чехов (1995) – копродукция за IN-програма на Авиньон’96, „Кървава сватба” – Ф. Г. Лорка (с Ив. Добчев) – Консерватория за драматично изкуство, Париж (1997), „Малкият Пушкин” – по А. С. Пушкин (с Ив. Добчев) – Национален театрален център, Макон, Франция (1997). Носител на национални награди