Начало »

Новини

Рецензии Мъжът от U.N.C.L.E. – весели култови спомени от студената война

Мъжът от U.N.C.L.E. – весели култови спомени от студената война

Рецензии
Мъжът от U.N.C.L.E. – весели култови спомени от студената война

10.08.2015, 10:29 | Видяна: 2037 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

„...през целия континент е спусната "желязна завеса"...“
Уинстън Чърчил, Фултън, Мисури, 5 март 1946

За по-младите читатели е добре да си припомнят, че годините на студената война са време на заплашително дрънкане на оръжие както от страна на империализма, така и от страна на неговите противници от коалицията, обединена около Съветския съюз.

Мъжът от U.N.C.L.E.

Това е епоха, в която атомната заплаха виси като дамоклев меч над крехкото световно равновесие и стимулира производството на противогазни маски с гофрирани хоботи, както и създаването на подземни бомбоубежища с хранителни запаси за десет-двайсет години.

„Мъжът от U.N.C.L.E.“ пренася кинозрителя в този период с явното намерение да отдаде почит на класиците на шпионския жанр и да се надсмее над паниката и параноята отпреди около половин век. Задачата е лесна, предвид разстоянието във времето. Задачата е трудна, предвид стремежа на авторите към автентичност и вярност към духа на епохата.

Филмът е вдъхновен от популярна телевизионна поредица със същото заглавие, датираща от златния период на телевизията – началото на 60-те години. Очевидно, медийният бизнес открай време усепшно се възползва от масовия смут в душите.

Мъжът от U.N.C.L.E.

Историята започва в Берлин, разделен на две половини, окупирани от бившите съюзници и победители в последната световна война. Преминаването на „желязната завеса“ е отколешно забавно упражнение за изобретателни и остроумни шпиони, в което култовият британски режисьор Гай Ричи добавя своя комичен принос. Встъпителните сцени са задъхана гонитба по нощните улици на германската столица между двутактов „Трабант“, гордостта на източногерманската автомобилна индустрия и „Вартбург“, негов събрат по мощност и съдба, друго култово возило и антикварна рядкост. Лековат хумор лъчеструи от филма и се закача с клишетата, които са се превърнали от абсурден кич в жанров канон.

Мъжът от U.N.C.L.E.

Обстоятелствата, безумни и безсмислени, принуждават великите сили (и техните секретни служби) да се обединят, за да спасят човечеството, заплашено от изключително недобронамерената италианска мултимилионерка Виктория Винчигуера (Елизабет Дебицки), “красива, умна и амбициозна“, според шефа на U.N.C.L.E., британския агент Уевърли (Хю Грант).

И така, каймакът на съветските секретни служби Иля Курякин (Арми Хамър), който няма допирни точки с неговия знаменит предшественик Исаев/Щирлиц, трябва да мели брашно с Наполен Соло (Супермена Хенри Кавил), американски елитен агент, по-скоро ориентиран към нелегален бизнес с големи изгоди, иначе казано, крупно мошеничество.

Мъжът от U.N.C.L.E.

Погледът на британския режисьор към характеристичните национални черти на двамата разузнавачи е смазващо-снизходителен. Резултатът е карикатура и поредица от операции, които се оказват дирижирани от ...британските секретни служби. С поредица безобидни намигвания, Гай Ричи се задява с италианци и германци, за да постигне многоцветна пародия на жанра с глобализационен и носталгичен привкус. Всичко това е опаковано в елегантна форма, която приляга безупречно на съдържанието и на авторското чувство за хумор. В духа на киното от „онази епоха“ еротиката е загатната, без да е разработена, с което филмът се превръща в успешно упражнение по стил.

Киното не представя за пръв път история, която е предизвикателство към общата тенденция в международната политика. Запалените кинофенове вероятно си спомнят за сътрудничеството на Джеймс Бонд (Роджър Мур) и майор Амасова (Барбава Бах) в „Шпионинът, който ме обичаше“ (1977) или „Червена топлина“ (1988), където съветският офицер Иван Данко (Арнолд Шварценегер) се сдружава с чикагския полицай Арт Ридзик (Джеймс Белуши).

Мъжът от U.N.C.L.E.

За читателите, които не ползват активно английски е нужно да поясня, че инициалите от заглавието биха могли да се преведат като „Международно обединение за право и ред“. Подходящо ще е да се уточни, че думата „uncle“ означава „чичо“ на същия език. С подобно двусмислие, не може да се очаква сериозен подход, нито от страна на ръководителите на тази тайна организация, нито от страна на нейните редови служители.

За последните няколко месеца шпионските филми и комедии се утвърдиха (повече от когато и да било) като силна жанрово-естетическа и касова тенденция. След „Шпиони“, „Кингсман“ и „Мисията невъзможна“, „Мъжът от U.N.C.L.E.“ е новото лековато развлечение, което повдига завесата зад която се крие вселената на тайните служби. Разказът е изпълнен с гегове, в които всеки играе с изпреварващи ходове, но в края на краищата добрите тържествуват над лошите.

Мъжът от U.N.C.L.E.

Гай Ричи маневрира с лекота между стереотипите, за да разкаже поредната забавна история на захилен зрител, седящ сладостно и спокойно в креслото си, защото секретната петбуквена организация бди над неговата сигурност. Логично е да се очаква продължение на приключенията на топ-разузнавачите, и едва ли ще е изненада, ако към тях се присъедини екзотично азиатско подкрепление.

Така или иначе, злосторниците, които заплашват мира на планетата са много и само квалифицирани кадри с образцова етика могат да гарантират спазването на правото и реда.