Люк Бесон се ражда в семейството на инструктори по подводно гмуркане и от малък се готви да продължи фамилната традиция. Цялото му детство преминава по средиземноморското крайбрежие на Франция. Мечтата му е да стане специалист по делфините. Но когато е на 17 години в резултат на нещастен случай, той губи възможността да се занимава с подводни изследвания.
Люк се завръща в Париж, където скоро се увлича от света на киното. Гледа много филми, намира си работа на снимачни площадки, започва да получава и малки роли.
На 19 години заминава за Холивуд, но след като поработва кратко като момче за всичко, се връща в родината си и се записва в армията. Отслужил три години, Бесон се завръща към киното, отначало като режисьор на музикални клипове, а след това и като асистент режисьор в „голямото" кино. За дебют може да се счита късометражния „Предпоследния", а първият му пълнометражен филм става заснетия на черно-бяла лент с цел икономии „Последната битка".
Новоизлюпеният режисьор е причислен към имената от втората френска Нова вълна (започнала с Жан-Жак Ано и Лео Каракс). Дебютът му се оказва успешен — „Последната битка" получава две награди на фестивала на фантастични филми в Авориаз и още десетки други призове.
След година успехът е затвърден с „Метро" (1985). Там вече ясно си проличава специфичният стил на Бесон — гърмяща смес от напрегнато действие и мелодраматизъм. Героите в този и следващите му произведения ще се занимават със своеобразно „гмуркане" в друга, несвойствена за тях реалност – независимо дали са килъри както в „Никита" и „Леон" или гмуркачи както в „Синята бездна". Контрастният баланс между вътрешния и външния свят позволява на режисьора да описва ярки герои, да създава феерия от действие и страсти.
През 1988 г., Бесон снима изключително красивата лента за романтиката на подводния свят „Синята бездна" (Le grand bleu). Филмът, проникнат от носталгията по детските години и и преклонение пред професията на гмуркачите и кумирът му Жак Майол, носи на Люк пари, няколко номинации за „Сезар" (който в крайна сметка печели постоянния композитор на Бесон, Ерик Сера и култова слава.
Един от върховете в режисьорската кариера на Бесон става следващият му филм „Никита" (Nikita, 1990). В лентата най-ярко се проявява типичния стил на режисьора. Филмът има касов успех и в САЩ., а Бесон вече се радва на всеобщо признание като режисьор със световна слава.
Доходите получени от двата предишни проекти, позволяват на Бесон отново да се върне към морската тема през 1991 с абсолютно некомерсиалния научно-популярен филм "Atlantis". Подводната одисея в духа Кусто става своеобразно прощаване със света на детството, несбъднатите надежди и признание в любов към киното.
В следващия си, шести по ред филм „Леон" (Leon, 1994), Бесон развива образа на мръчния килър, заявен още в „Никите". Режисьорът за първи път позволява на актьора Жан Рено да разкрие напълно таланта си. Образът на по детски непосредствения, но иначе сериозен професиоален убиец е показан чрез изторият на взаимоотношенията му с 12-годишно момиче, изиграно от Натали Портман. Смесицата от американски постановъчен размах и френска сантименталност, независимо от зашеметяващия успех, така и не печели нито един „Сезара".
През 1997 г. излиза новият филм на Бесон, „Петият елемент" (The Fifth Element). Люк привлича световните кинозвезди Брюс Уилис и Гари Олдман и тогавашната си съпруга, Мила Йовович. Похарчени са $90 млн., но филмът по европейски ироничен и по американски прям си връща парите, като събира $266 млн, - независимо забележките на някои критици към режисьора за американизация и загуба на оригиналния авторски стил.
Със следващия си проект Бесон се насочва към историческата тематика - "Жана Д'Арк" (Messenger: The Story of Joan of Arc 1999) отново с Мила Йовович в главната роля, плюс Дъстин Хофман, Фей Дънауей и Джон Малкович.
Следващите 6 години – докато се връща към режисурата с романтичната комедия „Анжела" (Angel-A) Бесон пише сценарии и продуцира („Целувката на дракона", „Уасаби", „Транспортер", „Такси" – 1, 2, 3 и накрая 4, „Предградие 13", „Фанфан Лалето"). Последният му голям режисьорски проект е трилогията „Артур и минимоите" (2006). Втората и третата част ще се появат по екраните през 2009 и 2010 г.
|