Да общуваш в интернет вече е толкова естествено, както и да го правиш извън мрежата. Колко от нас нямат фейсбук или туитър профил, блог, няколко и-мейл адреса, регистрация в скайп или дори в сайт за запознанства?
Колко време на ден ни отнема да преминем през всичките си прозорци към реалния свят, заключени във виртуалното пространство, за да се почувстваме свързани с някой друг, да споделим (дори най-съкровените си) мисли и преживявания, да си докажем още веднъж, че не сме сами или че има нещо вълнуващо, което още не сме преживели?
Колко от нас се тревожат, когато връзката им с интернет прекъсне и нервно звънят на доставчика си? Това, което може да ни се случи онлайн, понякога е дори по-интересно от онова, което ни чака в реалния живот. А за колко от нас реалният живот се случва все повече и все по-често, макар и с променлив успех, онлайн?
И колко от нас са в състояние да разграничат реалността от виртуалния й близнак и предпочитат анонимността на интернет, за да се съблекат изцяло (не го разбирайте буквално, или пък го разбирайте точно така – буквално) или да се преобразят тотално в тези, които не могат да са действително поради една или друга причина. Интернет общуването е бягство&освобождаване&себенамиране&слагане на маска&мост&бариера. Интернет общуването може да довлече бели, но и да сътвори красиви неща. Аз имам опит и с двете. А може би и вие.
На общуването в интернет е посветен новия и много модерен български филм „Love.net”. Но той е посветен и на връзката му с онова общуване, или липсата му, което ни свързва и дели с другите в живота. Нарочно не пиша изрично реалния живот, защото днес всеки има избор да предпочете онлайн или офлайн ще „живее наистина” (или по средата). 8 главни герои с различна възраст, пол и страсти, но обединени от това, че търсят онлайн онова, което им липсва в живота, изпадат в забавни, нелепи, драматични, хиперболизирани на моменти, но много естествени ситуации.
А между тях е журналистът (естествен и очевидно забавляващ се в ролята си Захари Бахаров), който е решил да проучи как всъщност действат сайтовете за запознанства, като изпита на собствен гръб техните капани.
Така изживява бърза свалка с модерна хетера (Койна Русева, която и тук не си поплюва, а действа), която удря едно голямо уиски и го завлича набързо в тоалетната за заведението, а после попада на модела (Диляна Попова, на която не й личи, че за първи път се снима в киното), който е по съвместителство проститутка, но неизненадващо, със златно сърце.
С толкова много персонажи и сюжетни линии и вероятно в желанието си да не разтягат времетраенето на своята романтична комедия, сценаристите Илиян Джевелеков, Матей Константинов и Нели Димитрова са решили само да щрихират взаимоотношенията между героите си. Сред репликите, които се разменят на екрана, има потенциални съперници на прословутото „Найс, а” от „Мисия Лондон”, но ви е необходимо ухо с по-тънко в чувство за хумор, за да ги оцените.
В централната и най-сериозна сюжетна линия, която журналистът на Бахаров може да наблюдава реално и виртуално, брат му хирург (сдържан, но емоционален Христо Шопов, както най-много го харесваме) е затънал в криза на средната възраст, която се опитва да разреши с уреждането на неангажиращ секс чрез интернет, докато съпругата му (също сдържана, но емоционална и партнираща на ниво Лилия Маравиля) се чуди как да привлече вниманието му отново.
Няма как да изброя останалите персонажи, без да разкажа някаква част от сюжета, затова само ще допълня, че по всички правила на романтичните комедии с голям актьорски състав героите са взаимносвързани и пътеките, по които вървят, се пресичат за добро или лошо.
Като цяло актьорската игра е приятна, като непрофесионалистите се справят учудващо добре редом до професионалните актьори. Рок легендата Джон Лоутън, непример, естествено „играе” себе си, с тази разлика, че вероятно не си скайпва с българска режисьорка и в живота.
Във визуално отношение, както и на сценарно ниво, “Love.net” е модерен филм. И то не защото декорите, създадени от Георги Димитров, ни въвеждат само в дизайнерски обзаведени и лъхащи на лукс жилища или клубове и кафенета.
Операторската работа се движи майсторски (разбира се, в ръцете на Емил Христов) между естетиката на рекламните клипове и поп излъчването на романтичните комедии. За отбелязване като различен акцент в нея е един приглушен, изчистен и много ефектен поглед към спящия стар Пловдив в края на филма; интересно лирично отклонение, което обаче ни връща в реалността с топлата прегръдка между двама от героите.
Музикалното оформление на композитора Петко Манчев е също модерен микс от стилове. Специални парчета за филма създават популярни български групи, сред които Д-2 и Акага, популярния вече в Европа български музикант Котарашки.
Включени са и подарените от Джон Лоутън парчета от времето на Юрая Хийп „Tonight” и „I’ll Be Your Man”. Не липсват рап и хип-хоп, че и поп фолк. Освен нарочните записи на Филхармонията за основните мотиви на филма, в мелодиите ще разпознаем и португалските майстори на фадо Мадредеуш.
Насред всички сюжетни линии режисьорът – уверен дебютант в игралното кино Илиян Джевелеков, е намерил място и за момент от пиесата „Казанова”, която Диана Добрева режисира и в реалността, светско парти, което подходящо отразява подобни събития, репетиция на английска рок група в студио на Острова… но върхът за мен беше зашеметяващият монтаж от кадри, показващ какво се случва в края на 48-часовия маратон в интернет, който си налага журналистът в своето проучване. Цялостно динамичният монтаж на Александра Фучанска особено тук е въздействащ дотолкова, че има вероятност доста да ви напрегне.
За някои цялостната пъстрота на филма би била равнозначна на шарения, но тя е целенасочена и неслучайна. Все пак гледаме романтична комедия за „истинската любов от пръв виртуален поглед” и това стилизирано пано, съшито от истории – кръпки в различни цветове и форми съвсем точно пасва на жанра.
1 гласа
Страхотен филм !