Филмовите плакати от много време насам са изкуство, служещо за представяне и рекламиране на по-големите кино произведения. До началото на 90-те, отделните артисти създават плакати на филмите предимно като рисуват главните герои, а след това започват да се използват техни фотографии.
Освен облик на артистите и дадена сцена от филма, постерите би трябвало да съдържат поне заглавието на филма с по-голям шрифт, имената на главните актьори и на режисьора, лозунг на филма и премиерна дата. В доста случаи, когато не очакваме конкретно даден филм или той не включва някои от любимите ни режисьори, или актьори, именно плаката играе доста решаваща роля за нивото ни на интерес относно филма. С навлизането на интернет, в мрежата започват да плъзват все повече любителски плакати, които не рядко надхвърлят многократно по замисъл и изпълнение оригиналните. Но в тази статия ще обърнем внимание на няколко плаката, който могат тотално да ви откажат от гледането на представящите филми, с колосалната си безидейност, липсата на вкус и уважение, спрямо създателите, участниците и крайните потребители.
Когато се прави един толкова класен и необикновен филм, най-лошото нещо, което може да го сполети е едно лошо представяне, което се случва точно с този плакат. Още повече, когато става въпрос за филм, който превзема болшинството от критици и се превръща в основен претендент за повечето американски и английски награди. Не че постера по някакъв начин успява да развали нещата за филма, нито в наградите му, нито във финансовия му успех, но когато се прави нещо добро, нека да е добро във всяко отношение. Тримата актьори изглеждат толкова неестествено, сякаш самите елементи от собствените им лица (камоли пък косите или костюмите) са сглобявани на компютър от различни хора. Да не говорим за различната осветеност или цялостната плоскост на физиономиите им. Наистина отвратителен плакат! Въпреки че освен името, целия филм е оформен около речта на Крал Джордж Шести, самата реч е значително съкратена от оригиналната, като четири изречения са напълно премахнати, а други четири са съкратени.
Въпреки че не съм гледал оригинала на Джузепе Торнаторе от 1990, мога да кажа, че „Всичко ни е Наред” на Кърк Джоунс е един от най-силните семейни филми, които съм гледал, както и един от най-зле рекламираните такива. Причината, да го гледам бе единствено участието на Робърт Де Ниро (поради значителното му отсъствие от екраните през последните години). Очакванията, с който подходих бяха съвсем различни. В плаката и трейлъра, филма е представен по-скоро като безсмислена коледна комедия за изгубване на час и половина на фона на премигащи лампички, украса и обилна трапеза. Явно продуцентите са сметнали, че сериозността на филма, проблемите в него и цялостната му дълбочина не са достатъчно актуални или продаваеми и за сметка на това са се опитали да пробутат лентата като еднодневна комедия. Постния плакат със сигурност можеше да предложи много повече от това което е, най-малкото като ни провокира и ни представи някакъв контраст между обектите на снимката и запечатаното на екрана на фотоапарата. „Всичко ни е Наред” не възвръща бюджета си, а в държави като Русия, Япония и Бразилия е издаден директно на DVD.
Вярно е, че много хора са доведени до екстаз само от факта, че по екраните има нов филм с участието на Мерил Стрийп. Създателя на плаката за „Желязната Лейди” вероятно е разчитал точно на това и е решил да тупне лицето й по адски неестетичен и дори стряскащ начин. И не само, че лика ти изважда очите и те кара да се отдръпнеш назад, за да успееш по-добре да фокусираш човека на плаката, но когато го направиш, установяваш, че това всъщност не прилича на истински човек от плът, кръв и кости, а на някаква изкуствена извънземна кройка от избледнял захабен плат, грим, бижута и коса. И колкото и да ровите истински снимки на Маргарет Тачър в google, надали ще откриете фотография с подобна стилистика и отблъскващ ефект, като тези от постера. „Желязната Лейди” печели 2 "Оскара" (най-добра женска роля и грим), "Златен Глобус" и 2 награди БАФТА.
Нищо чудно, че филма едва е възвърнал и половината си бюджет. Аз лично, никога не бих дал пари за нещо, анонсирано по толкова безличен начин. Брендън Фрейзър наистина изглежда, все едно му се ходи до тоалетна, а Харисън Форд сякаш позира за снимка, която ще се приложи към интервюто му за мъжко списание, пълно с голи цицорани. Голямата врътка в плаката обаче е гениалното сливане на двамата, посредством саката им, което може би символизира, че съдбите им се преплитат безвъзвратно ... а може би не. На всичкото отгоре, лицата на актьорите са толкова зачервени, сякаш без да искат са изгоряли на слънце точно когато е трябвало да ги снимат за плаката и като най-удачно решение, дизайнера е решил значително да избледнее всички цветове, което определено е довело до нечовешки ефект ...
Идиотските изражения на големи актьори/актриси по постерите на подобни филми са нещо, към което трудно мога да остана безпристрастен. Влиянието им в индустрията и статута им на добри артисти и звезди малко или много изисква от тях по-голяма степен на заинтересованост към нещата в които участват, защото после самите те стават за смях. Изцъклената физиономия на Ума Търман, смирено-замечтания (тип Ерик Форестър – „Дързост и Красота”) поглед на Колин Фърт и закачливото бодване (побутване или каквото е там) на Джефри Дийн Морган стоят крайно неестествено на този плакат, независимо от съдържанието на филма. Още повече, че осветеността на лицата им също е доста различна. По иронично стечение на обстоятелствата, дистрибуторите на „Съпруга по Неволя”, Yari Film Group фалират, преди филма да успее се завърти по кината в САЩ и е издаден директно на DVD чак осем месеца по-късно от предназначената премиера.
И нека без думи просто се насладим на следващите „произведения на изкуството”
