Като един от най-всепризнатите английски актьори, Лорънс Оливие е избран за първия ръководител на основания през 1963 Национален театър. Въведен е в рицарско звание през 1947, а от 1970 получава пожизнено перство.
Лорънс Оливие се ражда на 27 май 1907 година в Доркинг (Англия), в семейството на селски свещеник. На 17 години зарязва учебните занятия в Оксфорд и постъпва в школата за дикция и драма на Елси Фогърти. Докато дебютира в киното с „Too Many Crooks” (1930), успява да изиграе много роли в различни театри. През 30-те години затвърждава позицията си на един от най-известните екранни любовници на своето време.
Той може да произнася думите на Шекспир така, сякаш че наистина „сам ги е измислил", казва английският драматург Чарлс Бенет, който среща за първи път Лорънс Оливие през 1927. Един от най-ранните успехи на Оливие като шекспиров актьор на лондонска сцена се случва през 1935, когато играе Ромео и Меркуцио в „Ромео и Жулиета” на разменни начала с Джон Гилгуд.
Една млада англичанка, току-що започваща кариерата си в театъра, се влюбва в неговия Ромео. През 1937 тя е Офелия в неговия "Хамлет" в специалния спектакъл в замъка Елсинор, Кроненберг, Дания. През 1940 тя става втората му съпруга, след като и двамата отказват да правят филми в Америка, въпреки че последните им филми са станали боксофис-хитове там през 1939. Неговият филм е „Брулени хълмове” (1939), нейният – „Отнесени от вихъра” (1939). Вивиан Лий и Оливие са любовници от екрана в „Fire Over England” (1937), „21 Days” (1940) и „That Hamilton Woman” (1941). Почти се стига до още един общ филм, когато през 1944 той и тя пътуват заедно до Шотландия с Чарлс Бенет, за да проучат действителната история на шотландско момиче, обвинено в убийството на френския си любовник. Бенет си спомня, че Оливие разследвал случая „с акуратността на Шерлок Холмс", както и: "...Изкопахме доказателства, неизвестни на съда, които със сигурност биха изпратили младата дама на бесилката". Но филмовият проект бил изоставен. По време на продължилия им две десетилетия брак, Оливие и Лий играят по сцените на Англия и Америка и правят заедно филми, когато имат нужда да изкарат някакви пари.
През 40-те години актьорски и режисьорски триумф за Оливие става екранизацията на шекспировия „Хенри V” (Henry V, 1944), органично съчетаваща театрални и кинопохвати. По-нататък той нееднократно прави екранизации на шекспирови произведения, такива като „Хамлет” (Hamlet, 1948), „Ричард III” (Richard III, 1956), „Отело” (Othello, 1966) и всеки път те са събитие.
През 60-те и и следващите години повечето от персонажите му носят в себе си вече не драматизма от взаимодействието на личностното начало със социалното лицемерие, а разобличаването на лицемерието като такова - нацисткият престъпник в „Маратонецът” (Marathon Man, 1976) и ловецът на бивши нацисти в „Момчетата от Бразилия” (The Boys From Brazil, 1978).
Като един от най-всепризнатите английски актьори, Лорънс Оливие е избран за първия ръководител на основания през 1963 Национален театър. Въведен е в рицарско звание през 1947, а от 1970 получава пожизнено перство.
